Катрин Каултър - В пропастта

— По-скоро дойдох да видя аз какво мога да направя за теб. Къде е тази Лора Скот, дето я пазиш?

— Ето ме. — И наистина Лора стоеше на единственото стъпало към входната врата. — Здравейте. Аз съм Лора Скот.

— Аз съм Кал Тарчър. Никой не разбира защо някой иска да ви убие.

— Лесно обяснимо е — отвърна Лора. — Агент съм от отдела за борба с наркотрафикантите. Работех под прикритие до миналата седмица. Очевидно съм стигнала прекалено близо до нещо. Искате ли да влезете вътре? Мисля, че остана малко от закуската. Вие с Мак май сте големи приятели?

— Вие сте агент от Отдела за борба с наркотрафикантите? Означава ли, че сте ченге?

— Точно това съм.

— Какво правите тук с Мак?

— Дълга история. Искате ли да влезете?

Когато Кал ни подмина и влезе в къщурката, прошепнах в ухото на Лора:

— Нямаше нужда да я каниш, дяволите да го вземат!

— Защо не? Вие двамата, изглежда, сте в доста приятелски отношения. Почти се изкушавам да кажа — в интимни отношения. Шерлок и Савидж са скрити в спалнята. Очакваме ли още от завоеванията ти да се появят, Мак?

— Престани, Лора. Не е както го мислиш. Освен това едва те бях срещнал, когато Кал ми налетя.

— Налетяла ти е? Обикновено е обратното. Горкият, Мак, всички жени го преследват заради тялото му.

— Ти си последната, затова не ме прави на решето.

Потупа ме леко по бузата и последва Кал в къщата.

Лора бе заличила всички следи от Савидж и Шерлок. Зачудих се защо са решили да се скрият.

— Искаш ли малко бекон и препечен хляб, Кал?

— Благодаря. Ей, кое е това?

— Това е Гръбстър, котката ми.

Кал сръчно прегъна парче бекон и го подаде на Гръбстър.

— Дебел е като свиня.

След тези думи тя отхапа от препечения хляб. Наведе се и подаде на Гръбстър и другата половинка от бекона.

— Сега вече е готов да убива за теб.

— Много е красив. А това кой е?

— Грак!

— Папагалът ми Нолан. Искаш ли кафе, Кал?

Тя кимна. Лора донесе чайника и й наля, а после отново отиде в кухнята.

Кал отпи, наведе се напред и доста театрално прошепна:

— Знам, че трябва да я пазиш, Мак, но няма ли начин да се отървем от нея за малко? Изглежда приятна и сигурно ще иска да се разходи по скалите. Няма да се наложи да остане дълго навън. Ще те измъкна от панталоните ти за три секунди.

Не бях в състояние да промълвя нито дума.

— Няма да е зле този път да имаме легло и да не го правим на пода. Как мислиш?

— Кал — промълвих аз, — сега наистина не е моментът. Невъзможно е да оставя Лора сама. Това не е игра — някой се опита да я убие.

— О, не знам, Мак — нарече Лора с усмивка на не повече от два метра от нас. — Ще ми е приятно да се разходя по скалите. А вие двамата идете да омотаете чаршафите. Да оправя леглото, преди да изляза?

Знаех си. Направо си знаех. На този свят няма никаква справедливост. Лора беше застанала на два метра от Кал, а лицето й бе безизразно, а аз знаех колко лош признак е това.

— Виждаш ли, Мак? — изчурулика Кал. — Лора няма нищо против. Наистина ли би оправила леглото за нас?

— Не е чак толкова разхвърляно — обяви жената, която бях любил през нощта; жената, за която Савидж каза, че е луда по мен. — И двамата спахме като пънове, без да се движим много-много. Сетих се! Ще метна кувертюрата и вие ще легнете отгоре. Какво ще кажете за това?

Кал изведнъж застина.

— Двамата сте се любили снощи, така ли?

— Да — обявих аз. — Любихме се. А сега, Кал, имам доста работа. За какво си дошла?

— Само за теб, Мак. — Кал се смъкна от високия стол. Изяде последната хапка от препечената филийка. Избърса ръка в джинсите. — Мислех, че изпълняваш единствено мисия на ченге, Мак — промълви тя.

— Нещата са по-сложни, Кал. Има ли някаква вест за Джили?

Кал поклати глава.

— Несъмнено Маги ще се обади първо на теб, ако има някаква вест. — Изгледа Лора доста продължително. — Знаеш ли какво, Лора?

— Не. Какво?

— Определено бих искала да те нарисувам. Лицето ти не е особено интересно, но под прилепналите ти дрехи съзирам страхотно тяло. Какво ще кажеш?

Представих си Кал как се нахвърля върху Лора, след като я е скицирала.

Лора я гледаше безизразно. Най-накрая се обърна към мен:

— Какво ще кажеш, Мак?

— Кал е много добра художничка — отвърнах аз.

— Не. Мислиш ли, че имам страхотно тяло?

— Да, а и повтарям — Кал е много добра художничка.

— Добре — намеси се Кал и потри ръце. — Ще си уговорим час за следващата седмица. А за нас, Мак, ще поговорим друг път, щом сега сте заети. А, между другото — имам от онези френските презервативи, които са много хлъзгави и леко набраздени.