Катрин Каултър - В пропастта

Облекчение ли ми се стори, че се изписа на лицето на Пол? Дадох си сметка, че провалих всичко. Въобще не биваше да признавам, че името на тази жена е всичко, което ми е известно. Оказах се пълен идиот. Предполагаше се, че са ме научили да лъжа и да блъфирам добре. Сега очевидно губех способностите си. Но защо изпитваше нужда да ме лъже? И тогава, разбира се, си дадох сметка какво е имала предвид Джили. Лора я бе предала със съпруга й, Пол.

Той отново отхапа от сандвича. Част от майонезата изскочи отстрани и капна на салфетката. Дъвчеше бавно, за да печели време, досетих се аз. Стар номер — да има време да помислиш, да накараш другия да се съмнява. Най-сетне след дълга пауза проговори:

— Тя не е важна. Просто една жена. Живее в Салем. Дори не съм сигурен дали Джили е имала предвид нея. Доколкото ми е известно, Джили никога не я е виждала, никога не е чувала за нея. Не разбирам защо е споменала името й.

Отпи от бирата. Сега ръката му дори не трепваше.

— Как я срещна? Какво е презимето й?

— Още въпроси ли, Мак? И то за човек, споменат мимоходом от Джили? За какво всъщност става дума?

— Джили ми каза: „Лора ме предаде“. Какво е имала предвид, Пол?

Той ме изгледа така, сякаш го бях ударил по брадичката. Разтърси глава и заяви:

— Добре, по дяволите. Имаше една Лора, но не съм я виждал от няколко месеца. Прекъснах връзката. За известно време си бях изгубил ума, но после си дадох сметка, че обичам Джили и не желая да я загубя. Не съм виждал Лора от март.

— Значи ли, че Лора ти е била любовница?

— Трудно ли ти е да го повярваш, Мак? Гледаш ме и виждаш само глупак, десет години по-възрастен от теб, който въобще не покрива представите ти за мъж, нали? Нямам никакви изпъкнали мускули. Не съм широкоплещесто ченге с гъста коса, което преследва терористи. Единственото добро, което би казал за мен, е, че поне съм се поразвил за глупак, защото успях да привлека сестра ти.

Опитах се отново да отхапя от сандвича с риба тон. Значи тази Лора и Пол са предали Джили. Исках да откъсна главата на Пол Бартлет. Насилих се да дъвча бавно, точно като Пол преди малко. Така печелех време да се поуспокоя. Сега най-много от всичко ми бе нужен самоконтрол. След малко без капка гняв в гласа подхванах:

— Хайде да уточним едно нещо, Пол. Трудно ми е да повярвам, че би спал с друга жена, понеже си женен, и то, предполага се, щастливо оженен. От семеен мъж не се очаква да прецаква съпругата си.

— По дяволите, съжалявам. — Той прокара ръка през кестенявите си коси. — Не исках да казвам всичко това. Разстроен съм, нали виждаш?

— Какво е презимето на Лора?

— Скот. Лора Скот. Библиотекарка в Салем е. Там се срещнахме.

— Защо си ходил в обществената библиотека на Салем?

Пол сви рамене.

— Имат страхотни научни справочници. От време на време правя справки там.

— Джили как разбра, че спиш с Лора?

— Не знам. Не съм й казал аз. Лора, разбира се, познава Джили. Приятелки са.

— Значи и Джили е ходила в обществената библиотека на Салем?

— Да, обичаше да ходи там. Не ме питай защо. Виж, Мак, Лора е стеснителна, затворена. Не би казала на Джили. Просто нямам представа как е разбрала. Двете са пълна противоположност. Джили е красива, талантлива, отворена, като всички вас — теб, Гуен и Кевин. Тя не върви, тя ходи наперено, буди доверие, страшно е сигурна в себе си. Вярва, че е най-добрата. Лора въобще не е такава. Готова е да се самозаличи, сякаш е сянка.

— Тогава защо спа с нея, Пол, ако е такава, каквато я описваш?

Той погледна към остатъците от сандвича с ростбиф.

— Каква беше онази приказка — и от пържоли ти втръсва? Възможно е за известно време да ми е била необходима по-различна жена от Джили.

— Лора Скот още ли е в Салем?

— Не знам. Разстрои се, когато й казах, че всичко е свършило. Не знам дали е останала или не. Не е изключено да съм я сънувал и да съм споменал името й, а Джили да ме е чула. Но няма значение. Не е важно, Мак. Вече от месец не е важно.

Не казах на Пол колко важно е за мен. Джили е знаела, че Лора я е предала. Лора толкова много присъстваше в мислите на сестра ми, че някак го долових, докато стоях при нея в болницата. Тази жена ли бе причината Джили да се хвърли с поршето от скалата?

Час по-късно пътувах по магистралата за Салем.

Салем, столицата на Орегон, е разположен в сърцето на долината Уиламет, покрай река Уиламет. Отстои само на седемдесет километра югозападно от Портланд — на крачка, както казват местните жители. Помня как веднъж — след три чаши бяло вино — Джили ми обясни значението на индианското му име Chemeketa — място за покой; било преведено с библейското име салем от ивритското shalom — мир.