Катрин Каултър - В пропастта

— Не, доколкото знам. Ще проверя в аптечката и ще видя какво има вътре.

— Добре.

— Вярно ли е, че си се любил с Джили всеки ден, Пол?

Готов съм да се закълна, че той се изчерви чак до черепа под оредяващата си коса.

— Що за въпрос, по дяволите, Мак? Какво ти влиза в работата?

— През февруари Джили ми разказа за любовния си живот. Никога не е говорила толкова откровено за интимния ви живот. Като се замисля сега — сякаш нещо се бе отприщило в нея. Говореше за много неща, скачаше от тема на тема.

— Какво каза тя, Мак?

Погледнах Маги. В момента интересът й определено не беше чисто професионален. Е, защо да не й дам подробности?

— Говореше за новата си рокля, как Пол я любил непрекъснато, колко обичала поршето си и разказваше за някакъв брат и сестра — Кал и Котър Тарчър. Говореше за всичко с еднакъв тон. Сега, като се замисля, ми се струва странно.

Чу се звънецът на входната врата.

Пол скочи.

— Господи, да не би нещо да се е случило с Джили?

Изхвърча от стаята, а Маги ме погледна:

— Предполагам, че няма да ти е приятно да го чуеш, Мак, но се носеха слухове. Възможно е да не е правила онзи секс с Пол.

Идеше ми да я ударя. Джили да има безразборни връзки? Никога няма да повярвам. Не и за Джили. Нямах време да разпитам Маги по въпроса, защото Пол се върна във всекидневната. До него на прага стоеше младо момиче — не, жена — вероятно на двадесет и пет. Имаше гъсти тъмнокафяви, къдрави коси, прибрани с две пластмасови шноли. Кожата й беше по-бяла от боксерките ми, когато ги вадех от сушилнята. Никакви лунички. Носеше очила с кръгли златни рамки, джинси, които й бяха прекалено широки, и бяла риза — вероятно мъжка — до средата на бедрото, с ръкави, навити над лактите.

— Здравей, Кал — каза Маги и леко се надигна. — Какво те носи насам?

Господи, Кал Тарчър от плът и кръв. Момичето, което щяло да ревнува Джили заради новата й рокля. Сестра на Котър, злобният побойник.

Видях как Кал вдигна глава и погледна крадешком към Пол, преди да заговори:

— Татко ме изпрати. Радвам се, че си тук, Маги. Всички сте поканени вкъщи утре вечер. — Погледна към мен. — Вие братът на Джили ли сте?

— Да. Аз съм Форд Макдугъл.

— Аз съм Кал Тарчър. Джили добре ли е?

— Все още е в кома.

— Толкова съжалявам. Отбих се снощи да я видя. Медицинската сестра ме посъветва да говоря на Джили… За каквото и да е: за времето, за последните филми. Както и да е — всички ли ще дойдете на събирането?

— Да, разбира се — увери я Пол с леко нетърпелив тон. — Баща ти нарежда и всички се стараем да изпълняваме безотказно заповедите му.

— Не е така, Пол — възрази тя, без да гледа никого. Хвърли поглед към картина с две дълги диагонални черни линии върху ярко бялото платно. — Всички много се притесняваме за Джили, Пол. Татко се надява, че ще успееш да отделиш време и утре ще отскочиш до нас поне за малко. Страшно му се иска да се запознае с брата на Джили. Маги, знаеш ли дали Роб е на работа утре вечер?

— Въпросът ти е доста коварен. Кое те кара да мислиш, че знам графика му?

Кал Тарчър сви рамене.

— И двамата сте пазители на реда.

— Да, и какво от това?

Кал Тарчър очевидно силно се притесни. Какво точно ставаше тук? Имах чувството, че съм попаднал насред пиеса, за чиято фабула нямам ни най-малка представа.

— Ще му се обадя — каза тя тихо. Вдигна глава и погледна Маги право в очите. — Просто е по-вероятно да дойде, ако ти го помолиш. Готов е на всичко заради теб. Знаеш, че не ме харесва. Мисли ме за глупава.

— Не откачай, Кал — намеси се Пол. — Няма човек, когото Роб да не харесва. Изисква прекалено много умствена енергия, а той трябва да съхранява цялата, с която разполага. Аз ще му се обадя вместо теб, става ли?

— Благодаря ти, Пол. Отивам да поканя госпожица Жералдин. Беше настинала, но вече е по-добре. Нося й малко домашен кекс с кафе. Татко толкова й се възхищава.

— И въобще не разбирам защо — промърмори Пол. После се обърна към мен: — Сега госпожица Жералдин Тъкър ни е кмет, а преди това е била гимназиална учителка по математика. Оглавява и Гражданската коалиция в Едгертън, по-известна като Лигата „ДУПЕ“. Членовете й са на възраст от зародиши ин витро до деветдесет и три годишни — говоря за мама Марко, собственичка на бензиностанцията в центъра на града вероятно от времето на Гражданската война. Не го ли измисли баща ти, Кал?

— Всъщност — майка ми.

— Майка ти? Айлин?

В тона на Маги се долавяше и изненада, и недоверие.

— Ами да — увери я Кол. — Мама има страхотно чувство за хумор. И е много умна. Всъщност вие, господин Макдугъл, сте единственият от поканените, който не е член на Лигата.