Катрин Каултър - В пропастта

Обърнах се към Маги: седеше на дълъг кожен черен диван с отворен малък бележник в скута.

— Шерифе, надявам се да си добре.

Носеше жълтеникавата си униформа и маратонки. Само за миг си я представих без униформата, точно като в съня ми снощи. Косите й, безмилостно опънати назад, бяха укротени от едно от онези неща, които приятелката ми от ФБР Шерлок нарича шноли. Тя има шноли във всички цветове на дъгата.

— Мак — надигна се шерифката. — Добре съм. Как е Джили?

— Все същото. Никаква промяна.

— Съжалявам. Как се чувстваш?

— Добре. Няма проблеми.

— Изглеждаш доста по-добре. Не така готов да легнеш в гроба, както вчера. Ела да седнеш, Мак. Остава ми да доуточня още няколко неща с Пол.

Пол не бе помръднал. Седеше на края на тапициран с черна кожа фотьойл и притискаше длани между коленете. Задълбочено изучаваше бяла теракотена плочка в краката си.

— Има малка драскотина — заяви той.

— Драскотина? Каква драскотина? — попита Маги.

— Тук — посочи Пол. — Точно тук, в горния десен ъгъл. Чудя се как ли е станала.

— Знаеш ли, Пол? — обадих се, готов с предложение, което въобще не беше шега. — Ще донеса няколко вестника и ще ги оставим върху драскотината.

— Как ли пък не, Мак. Склонната ти към безпорядък душа не разбира нищо от изтънчен стил. Ела да се присъединиш към веселбата. Хайде да приключваме, че искам да продължа с работата си.

— Джили ми каза, че именно затова си напуснал Филаделфия и „БиоТек“ — искал си да продължиш изследванията си по някакъв проект, а там те ограничавали.

— Точно така.

— Какъв е проектът? — попитах аз.

Прекосих килима с геометрични черно-бели фигури и застанах до големите прозорци, гледащи към океана.

— Свързан е с извора на младостта. Разработвам хапче, което ще спре процеса на стареене.

— Господи, Пол! — възкликна Маги и едва не падна от дивана. — Звучи невероятно. Защо са ти попречили да работиш върху това? Би донесло не просто огромно състояние; то ще струва направо колкото целия свят.

Пол се засмя.

— Всички са запалени по идеята. Всеки иска да си върне младостта. — Докосна оредяващата си коса. — Аз лично бих искал да изобретя хапче, което да стимулира косата ми отново да поникне.

— Ако Жан-Люк Пикар от „Междузвездни войни“ е някаква индикация, дори през двадесет и четвърти век няма да разполагаме с хапче за поникване на коса. Нямаш късмет, Пол.

— Върху какво по-точно работиш, Пол? — попитах аз.

— Виж, това е тайна информация и наистина не ви влиза в работата и на двамата. Няма нищо общо с Джили. Хайде, сега, оставете ме на мира.

Маги седна по-удобно на дивана.

— Искам да знам какво сте правили с Джили вторник вечерта. Помисли: време за вечеря е. Къде ядохте — вкъщи или навън?

— За Бога, Маги, защо искаш да знаеш къде сме вечеряли?

— Вкъщи ли вечеряхте, Пол? — попитах аз от мястото си до прозореца.

— Да. Задушихме риба и я поляхме с лимонов сок. Джили направи чеснови хлебчета. Аз приготвих салата от спанак. Ядохме. След вечеря имах работа. Джили реши да се поразходи с колата. Излезе около девет.

— Роб Морисън твърди, че е паднала от скалата около полунощ. Това са три часа, Пол. Страшно много време за разходка с кола.

— Имах работа. Дори заспах на бюрото, компютърът остана включен. Дали Джили се е връщала и пак е излязла, нямам никаква представа. Дали е била навън през всичките три часа — също не знам. Знам само, че излезе от къщата в девет.

— Какво беше настроението й по време на вечерята?

— Маги, познаваш Джили. Никога не е сериозна, постоянно се шегува. Разказа ми виц за виаграта. Това си спомням.

— И върху какво по-точно работиш, Пол? — попита Маги. — Искаш да клонираш малки Пол Бартлетчета ли?

— Не, Маги не бих се клонирал, докато не измисля как пак да ми поникне коса. — Погледна към мен. — Виж, ти представляваш интерес. Имаш добри гени, Мак. Немците щяха да те одобрят. Или ФБР. Интересува ли те?

— Значи поставяш ФБР наравно с нацистите, така ли?

Защо избягваше преките отговори? Каква връзка може да има между препарата, който разработва, и това, че Джили се е хвърлила от скалата?

Пол само сви рамене.

— Според мен има доста общи неща.

Въздържах се от коментар и също повдигнах рамене.

— Е, ще го обмисля след три прераждания, ако дотогава стана необикновен, но едва ли ще се случи. Значи казваш, че по време на вечеря Джили е изглеждала напълно нормална.

— Да. Хапна малко. Искаше да отслабне с три килограма.

— Гълташе ли хапчета за отслабване?