Катрин Каултър - В пропастта

— Забеляза ли нещо друго или някого?

— Не, никого.

Маги се обади:

— По твое мнение Джили Бартлет съзнателно ли се е хвърлила с поршето от скалата?

— На мен така ми изглеждаше — отвърна Роб.

— Имаш ли някакво съмнение — намесих се аз, — че Джили се е опитвала да се самоубие?

Роб Морисън насочи уморени очи към лицето ми. Прокара длан върху тъмната четина по брадичката си.

— Не — заяви той накрая. — Много съжалявам, но според мен тя искаше да се самоубие.

— А ако е загубила контрол поради технически проблем?

— Колата й е все още на шест метра под водата, но аз не видях никакви признаци за технически проблем: никакви спукани гуми, изпод капака не излизаше никакъв дим, никакви следи от спирачен път, нищо. Съжалявам, Мак.

След половин час двамата с Маги седяхме в колата й пред къщата на Пол и Джили.

— Изглеждаш капнал от умора — отбеляза тя. — Защо не си починеш, преди Пол да се прибере?

— Нямам ключ за къщата. Ако не беше големият симпозиум на зъболекарите в града, щях да съм в пансиона „Бътъркъп“. Нямах намерение да отсядам при Пол.

— И затова нямаш ключ?

— И затова нямам ключ. Но ще се свия на някой стол на предната веранда.

— Прекалено си едър да се свиеш на стол — отбеляза тя и забарабани с пръсти по волана. — Щом така и така си споделяме информация, защо не ми кажеш твоите идеи относно случилото се с Джили? Нали се сещаш — онези идеи, дето каза, че сам не ги разбираш? А после иди да седнеш на верандата.

— Добра памет имаш.

— Така е. Та какви са идеите, Мак?

— Ако ти кажа, ще ме вземеш за луд за връзване или просто няма да им обърнеш внимание, защото когато се случи, лежах в болница. Ще ги възприемеш като психическа реакция към лекарства.

— Опитай.

Извърнах очи и си припомних онази нощ.

— Бях в болницата. Сънувах, че Джили е в беда. По някакъв начин бях заедно с нея, когато излетя над скалата. — Идеше ми да се изсмея на себе си, но само поклатих глава. — Мислиш ме за луд, нали?

Загледана в мен, тя бавно промълви:

— Не знам какво да мисля. Какво направи?

— На сутринта веднага позвъних на Пол. Сънят ми се оказа действителност. Нямам абсолютно никаква представа как се озовах така обвързан с Джили. Никаква.

— Господи! — промълви тя.

— Налагаше се да дойда тук.

— Не е трябвало да напускаш болницата.

— Нямах избор. Но се наложи да изчакам два дни. Те бяха най-дългите в живота ми.

Тя мълча дълго. Отри длан в бедрото си. Ръбът на панталоните й все още беше безупречен, все едно ги е обула преди миг.

— А ти и Джили никога досега не сте имали подобна връзка, така ли?

Поклатих глава.

— Останахме само четирите деца. Родителите ни умряха преди време. Джили е три години по-голяма от мен. Аз съм най-малкият. Всъщност не бяхме близки, особено през последните няколко години. Всеки си имаше свои грижи, но предполагам, че е нормално. И изведнъж дойде този проклет сън. Не мога да се отърся от чувството, че нещо е накарало Джили да изхвърчи от скалата… Или някой. Беше сама в колата, но не и в действителност.

— Звучи безсмислено.

— Знам — съгласих се аз. — Поне засега звучи така, знам. И искаш ли още нещо смайващо? В края на съня чух някакъв мъж да крещи. — Поех си дълбоко въздух. — Приличаше на Роб Морисън. Току-що разпознах гласа му.

— Господи!

— Отказвам да приема, че това е опит за самоубийство, освен ако Джили не го потвърди.

Отпих от тежкото „Пино ноар“ от лозята в Сивия каньон в долината Напа.

— Харесва ли ти виното? — попита Пол.

— По-тъмно е и от най-смъртния грях — отвърнах аз и леко завъртях питието в кристалната чаша, наблюдавайки как гладко се плъзга по стените. — Днес срещнах Роб Морисън, човека, който е спасил Джили.

— Да? — кимна той. — Запознах се с Роб още при преместването ни тук. Веднага ме глоби за превишена скорост. Чух, че си прекарал известно време и с Маги Шефилд.

— Да. Още не съм наясно какво точно да мисля за нея, но ми се стори свястна, след като преодоля дълбоко вкорененото си подозрение към мен като агент на ФБР.

Пол седна напред и стисна ръце.

— Внимавай с нея, Мак.

— Какво имаш предвид?

Той сви рамене.

— Не ме вземай нито за рязък, нито за женомразец. Но ще ти кажа направо: тя е кучка. Готова е да откъсне топките на всеки мъж.

— Въобще не останах с подобно впечатление. — Отрязах още едно парче от дебелата телешка пържола. Беше по-хубава дори от салатата е „Едуардиан“. — Иска да разбере защо Джили се е хвърлила от скалата. Благодарен съм й за това. И ти би трябвало да си й благодарен. Какво ти е направила? И тя ли те е глобила за превишена скорост като Морисън?