Майкъл Смит - Избраниците

— Ама… — заекна Уорд; за момент остана с отворена уста, сякаш опитваше да измисли някакво обяснение. — Той изглеждаше уплашен. Нали го видя. Седеше и трепереше. Очакваше да дойдат да го убият, както са убили Мери и Ед. Сам го видя, за Бога! Видя как изглеждаше.

— Наистина изглеждаше уплашен, Уорд. Но от нас. Мислел, е, че знаем за него. Мислел, е, че сме дошли да го пребием.

Занд се върна при тях и заяви:

— Няма я тук.

Хопкинс бе напълно объркан:

— Защо тогава ни разказа всичко това?

— Ти разкри, че е участвал в събитията в Хънтърс Рок. Спомена записа, бележката. Позна го. Той нямаше представа каква част от истината ти е известна. Възможно бе да блъфираш. Най-простото решение бе да ти разкаже всичко, като спести само своята роля. — Боби изруга гневно; явно приемаше измамата много лично. — Не смяташ ли, че разположението на „Палатите“ на половин час път от дома му е твърде голямо съвпадение?

Нина го гледаше недоумяващо:

— Какво е станало в Хънтърс Рок?

— По-късно ще ти обясним — отвърна Уорд; изведнъж самообладанието му се възвърна. — Нека преди това намерим Дейвидс.

Един телефон иззвъня. Всички посегнаха към джобовете си едновременно. Беше телефонът на Занд.

— Да? — обади се той.

— Здравейте, полицай.

Занд и Нина се спогледаха.

— Кой е?

— Един приятел. Макар че, признавам, още не сме се виждали лично. Не по моя вина. Вие не бяхте достатъчно досетлив, за да се срещнем.

— Кой е?

Занд почувства как космите по ръцете му настръхват, побиха го тръпки. Мъжът от другата страна на линията се изкиска:

— Мислех, че ще се досетиш. Аз съм Праведника, Джон.

— Глупости.

— Не са глупости. Намирането на Ван беше добро попадение. Ти го подтикна към правилното решение. Благодарни сме ти за това.

Устата на Занд бе пресъхнала; той изхриптя:

— Ако си Праведника, докажи го.

Нина ахна потресено. Двамата мъже се втренчиха в Занд.

— Не се налага да доказвам нищо — отвърна гласът по телефона. — Ще ти кажа обаче нещо полезно за всички ви. Ако не напуснете къщата до две минути, това ще е краят ви.

Връзката прекъсна.

— Навън! — изкрещя Занд. — Веднага!

Когато изскочиха на улицата, вече се чуваха първите сирени. Уорд отключи колата и скочи зад волана. Нина остана неподвижна.

— Аз съм агент на ФБР. Няма нужда да бягаме.

— Да бе! — викна Боби. — Само дето преди малко простреляхме две ченгета. Не са мъртви, но това не променя факта, че стреляхме по тях. Ако искаш да стоиш посред улицата и да размахваш значката си, бебче, добре. Само имай предвид, че тук не се играе по правилата. Ще ти пръснат черепа, без да се замислят.

Полицията още не беше отцепила района и четиримата успяха да се измъкнат лесно. След двайсет минути бяха вече извън града и Уорд караше по криволичещото през планината шосе. Никой не се поинтересува къде отиват. Всички знаеха.

Нина обясни какво се бе случило в Лос Анджелис. Уорд разказа наученото от Дейвидс. Занд разкри основното от заключенията си за Праведника. Боби го изгледа невярващо и Нина забеляза, че и Хопкинс му хвърля удивен поглед в огледалото.

Боби се намръщи:

— Да, но откъде знае номера ти?

— Ако е свързан с „Избраниците“, това не е никакъв проблем. Те имат цяла верига за снабдяване с жертви за серийните убийства. Имат силни връзки във властта. Проследяването на мобилен телефон е детска игра за тях.

— Добре… но защо ще ти се обажда? Защо да те предупреждава за идването на полицията?

— Този човек е непредвидим. Вероятно не е мислил само за мен. Знаел е, че не съм сам.

— Дейвидс им е казал кой е в къщата — досети се Уорд. — Предупредил ги е за нас. И не ти ли се струва странно, че „Избраниците“ са убили родителите ми два дни преди заплануваното им изчезване? Били са подготвили всичко, но точно преди да го осъществят, Макгрегър наглася катастрофата и ги убива.

— Дейвидс ли ги е издал? Защо?

— Знаел е какво представляват „Палатите“ от самото начало. Луксозен бункер, визитна картичка, източник на големи пари. Баща ми научава за тях, вижда благоприятна възможност за бизнес, но после разбира за какво всъщност става дума. Поставя Дейвидс в много деликатна позиция. Това са същите хора (или поне хора със същите цели) като онези, с които са си имали работа преди двайсет години. Дейвидс каза, че са убили само шефа им. Останалите са оцелели, може дори да стоят зад онова, което се случва тук, в планината. Може би са разбрали, че Дейвидс е участвал в нападението; възможно е дори това да е една от причините да го привлекат като свой юрист. Работи за нас или ще кажем какво направи преди няколко десетилетия. Или направо ще те убием. Какво може да стори Дейвидс?