Джон Нанс - Насрещен вятър

— Ще заръчам на Мат да пази.

Президентът бързо се изправи и тръгна към кухненския бокс, като направи знак на Мат Уорд да го последва.

Джилиан бе останала при пътниците заедно с още две стюардеси и се опитваше да овладее напрегнатото положение. Крейг й даде инструкции по вътрешния телефон, после бързо напусна кабината, за да поговори с капитан Суонсън.

— Трябва да сваля тези хора от самолета, сър. Скрили сме президента в кухненския бокс.

— Както знаете, до самата писта имаме военен терминал — отговори Суонсън. — Можем да ги задържим там поне няколко часа, докато ми кажете какво смята да предприеме вашата компания.

— Могат ли ваши хора да свалят багажа им?

— Разбира се.

— В такъв случай след колко време мога да опразня самолета?

— Още сега, ако желаете.

— Значи след пет минути.

— Дадено — каза Суонсън.

— Благодаря, капитане — каза Крейг и понечи да се обърне, но флотският офицер положи ръка на рамото му.

— Вижте какво. Целта е да защитим президента. Ако не ми заповядат нещо друго, ще ви помагам по всеки възможен начин, но трябва да ви предупредя… и знам, че като бивш военен пилот…

— Продължавам да бъда на служба, сър. Аз съм майор и военен пилот от запаса. Донякъде… донякъде заради това се забърках в цялата каша тази сутрин. За да защитя президента. И на практика си загубих работата.

— Съчувствам ви, но уважавам вашето чувство за дълг, майоре. Просто исках да разберете, че командването може да ми нареди да сторя всичко — да задържа самолета или бог знае още какво. И ако не противоречи на закона, длъжен съм да се подчиня.

— Разбирам, сър.

Крейг бързо се върна при Шери Линкълн и се приведе до креслото й.

— Готова ли си да разтоварим пътниците? — попита той.

Шери кимна.

— Само ще те помоля за още една услуга. Искаме да наемем самолета, но не президентът да бъде клиент, а неговият екип. Кажи на компанията, че ще им пратим паричен превод или ще използваме „Американ Експрес“.

— Ще се обадя, но това са много пари, Шери. Може да става дума за трийсет, четирийсет, петдесет хиляди долара, в зависимост от времетраенето и крайната цел на полета.

— Няма проблеми. Само… не казвай нищо, което би опровергало идеята, че в момента той вече лети през Атлантика.

— Не бой се. Но все още остава да съобразим какво ще правим с другите пътници, след като слязат.

— Не знам. Можеш ли да уредиш чартърен полет, който да ги откара до Рим? Ще платим и него, разбира се.

Крейг въздъхна и приведе глава.

— Може би. Първо да свалим хората, а след това ще разговарям с компанията. — Той стана, но веднага спря и пак се обърна към нея. — Какъв е планът сега, Шери? Къде другаде можем да отидем?

— Не знам.

— Разбираш ли, мислех си, че тук ще бъде на сигурно място, защото това е американска военна база. Между другото, осъзнаваш ли, че с този самолет не можем да стигнем до Щатите?

— Осъзнавам го.

— Сигурно бихме могли да стигнем до Исландия, а оттам може би да се доберем до Канада или дори до старата авиобаза „Лоринг“ в Мейн, но Исландия е чужда страна и ако някой надуши, че президентът е на борда, отново се озоваваме на изходна позиция.

Шери поклати глава.

— Не знам каква ще е следващата стъпка. Адвокатът му действа буквално минута за минута и все още се мъчим да решим как ще постъпим после. Дори не знам дали ще ни разрешат да излетим.

Крейг се усмихна и посочи с пръст към изхода зад гърба си.

— Капитан Суонсън ми каза, че карабинерите са напуснали базата, а Камбъл отива към самолета си. Не знам как точно е станало, но са се хванали на въдицата.

Докато се връщаше към кабината, Крейг спря до предния кухненски отсек да провери дали президентът е там. Още щом докосна завесата, отвътре изскочи Мат Уорд, но веднага го разпозна и се отдръпна.

— Готов ли е? — попита Крейг.

— Да.

— Джилиан идва да ви помогне да пазите бокса.

— Добре — отговори Уорд. — Аз ще съм плътно зад завесата.

Крейг прекрачи в кабината, седна на мястото си и накратко осведоми Аластър за последния развой на събитията, после извади микрофона от гнездото.

Дами и господа, говори командирът. Обещах ви, че щом С-17 излети и проблемът бъде приключен, ще ви разрешим да слезете от самолета. Вече сме готови. Моля, вземете си всички лични вещи и напуснете през предната лява врата — същата, през която се качихте на борда. След няколко минути ще дойда в чакалнята, за да отговоря на вашите въпроси и да обясня как ще ви превозим до крайната ви цел.