Джон Нанс - Насрещен вятър

Унесен в мисли, Крейг се обърна към предната част на самолета. Бързо се върна в кабината, където Аластър гледаше как военнотранспортният самолет изчезва зад ъгъла на терминала.

— Свържи ме с Франкфурт по сателитния телефон.

— Какво? На милостта на началството ли ще се оставим?

— Не. Ще даваме самолета под наем.

— Моля?

— Виж какво… просто се свържи и остави аз да говоря.

Ларами, Уайоминг

Предаването на живо от „Сигонела“ включваше и зрелищен кадър, показващ как грамадният С-17 излита, рязко завива на запад и буквално изчезва в сиянието на красивия залез. Медиите знаеха, че Джон Харис е бил на борда на боинга. Знаеха още, че само неколцина техници и представители на флота са влизали и излизали от цивилния самолет. Но макар на нито един кадър да не се виждаше как Джон Харис напуска машината на „Юро Еър“, телевизионният водещ в Атланта подчертано намекваше, че бившият президент току-що е излетял, избягвайки заплахата от арест.

Джей отново погледна телефона и в ума му внезапно изникна план. Той отвори клетъчния телефон и набра номера на залата за извънредни ситуации в Белия дом. Без съмнение там обмисляха какво изявление да направят и може би му оставаха броени секунди.

На борда на „Юро Еър“ 42

Флотска авиобаза „Сигонела“, Италия

Понеделник, 18:30 ч

Въпреки разстоянието от десет хиляди километра отсреща вдигнаха слушалката още при първото позвъняване.

— Мистър Райнхарт? Джей? Обажда се Шери Линкълн.

— Слава богу, Шери. Имам много неща да ти казвам, а в момента на другата линия съм във връзка с Белия дом. Къде е президентът?

— Седи до мен. Защо?

— В първа класа?

— Да.

— Кой от базата знае, че още е в самолета?

— Аз… защо питаш?

— Кой знае? Кой го е виждал? Нали не е излизал навън, където биха могли да го забележат?

— Не. Предполагам… чакай да си помисля. Освен нас тук в самолета го е виждал командирът на базата капитан Суонсън и неколцина от хората му. Това е.

— Суонсън там ли е още?

— Да. Разговаря по телефона.

— Ако обичаш, помоли го да не разговаря с никого за присъствието на президента в самолета. И продължавайте да го криете.

— Кого? Президентът ли? Не те разбирам.

— Да. Укривайте го. Пътниците знаят ли, че той е на борда?

— Всички знаеха, но сега… нямам представа.

— Слушай много внимателно, моля. Виждал ли го е някой пътник, след като С-17 включи двигателите?

— Той си седеше в креслото през цялото време, а в първа класа няма други пътници и завесата към съседния салон е затворена.

— Моля те да отведеш президента… и аз не знам, може би в предния кухненски бокс. Самолетът е боинг 737, нали?

— Да.

— Тогава го отведи в предния кухненски бокс, без другите пътници да разберат, и дръпни завесата, ако има такава, после помоли командира да свали пътниците от самолета. Имаш ли клетъчен телефон, с който мога да се свържа, докато сте на земята?

— Да… да, разбира се. Бях забравила. Чакай да го включа. — Докато диктуваше номера, тя извади телефона и натисна бутона за включване. — Добре, Джей. Все още не съм наясно какво замисляш.

— Моля те, просто направи каквото казах и повикай командира на базата… но преди всичко имай грижата екипажът да не споменава пред никого, че той още е там.

Шери въздъхна дълбоко, остави слушалката и забеляза озадаченото изражение на Джон Харис, но реши първо да действа, а после да обяснява. Сложи клетъчния телефон на седалката и изтича при капитан Суонсън, който стоеше до входа.

— Защо? — попита Суонсън, след като чу молбата й.

— Още не знам, но така иска адвокатът му. Изчакайте за секунда.

Вратата на пилотската кабина беше широко разтворена и докато влизаше, тя видя как Аластър Чадуик подава телефонна слушалка на Дейтън, който изненадано се обърна към нея.

— Шери?

Тя вдигна пръст пред устните си и посочи телефона. Крейг го закри с длан.

— Какво има?

— Адвокатът на президента моли да не разкриваш никому, че той все още е на борда. Не си казал на никого, нали?

— Не — отговори Крейг и погледна Аластър, който поклати глава.

— Моля те, мълчи си и занапред. След малко се връщам.

— Какво е замислил той? — попита Крейг.

— Не знам — каза Шери и понечи да излезе.

Докато се обръщаше, Крейг я хвана за ръкава.

— Чакай. Тъкмо се готвех да помоля за наемане на самолета от името на президента Харис.

— Изчакай. Моля те — каза Шери и излезе, като затвори вратата зад себе си.