Джон Нанс - Насрещен вятър

Крейг въздъхна и поклати глава, после вдигна слушалката и обеща на директора по летателната дейност, че ще се обади пак след няколко минути.

— Ей, че го думна — подхвърли Аластър, когато разговорът приключи. На лицето му грейна широка усмивка.

— Моля?

— Казах „ей, че го думна“.

— Чух какво каза. Само не съм наясно какво имаш предвид. Да не е пак от вашия британски жаргон?

— Имам предвид, че е адски хитро! Не можаха да качат президента на онзи С-17, но ако се преструват, че е станало, хората със заповедта за арест ще си идат.

— Ако се преструват.

— Да, ако се преструват. Няма го тук, нали? Тайно се е промъкнал, без да го забележат. Вероятно можем да се върнем в Рим, да свалим пътниците и най-спокойно да си продължим работата, без някой изобщо да усети присъствието му. Естествено, после оставаме на топа на устата, но това е друга история.

— Ами пътниците…

— Вероятно не са забелязали нищо след потеглянето на Дебелия Албърт.

— Дебелия Албърт ли?

— Имам предвид С-17.

— Не, не, Аластър. Дебелия Албърт викахме на С-5. Не знам какъв нелеп прякор са измислили за С-17.

— Както и да е. Няма го вече. Това е нашата история и няма да я променим, както се пее в доброто старо кънтри. Адски хитро.

Ларами, Уайоминг

На борда на „Юро Еър“ 42

— Мистър Ролинс? Обажда се Джей Райнхарт. Споменахте ли вече пред медиите, че президентът Харис не е напуснал „Сигонела“?

За момент отсреща настана тишина.

— Не, но в момента подготвяме изявление за печата. Защо?

— Аз… мисля, че разбирам защо президентът Кавано реши да не изтегли мистър Харис оттам…

— Мотивите му са основателни, мистър Райнхарт, макар че, между нас казано, бих желал да ви кажа колко бях разочарован… че не излезе нищо.

— Все още може да стане.

— Не, решението е взето и самолетът…

— Знам това — бързо изрече Джей. — Но все още сме в печеливша позиция, ако поне за няколко часа оставим противниковата страна да вярва , че той е на борда на С-17.

Джак Ролинс притисна слушалката по-плътно до ухото си и седна зад бюрото.

— Продължавайте.

— Разговарях с юриста, представляващ Перу. Той ми се обади веднага след излитането на С-17 и предполагаше, че президентът Харис е на борда. Подхраних това подозрение, без да казвам нищо конкретно, и италианските сили, които трябваше да осъществят ареста, вероятно вече си тръгват. Докато смятат, че президентът Харис е напуснал страната, имам шансове да подготвя реалното му освобождаване.

Джей обясни идеята за наемане на боинга и Ролинс незабавно отговори:

— Главната причина президентът да отмени операцията, мистър Райнхарт, беше опасността тя да се превърне в катастрофално лошо послание към света. Едва ли ще възрази срещу малко временни недомлъвки, докато уредим нещата по друг начин.

— Благодаря. Вие как смятате?

— Не знам, но сега е по-добре да приключвам с разговора и да спра всякакви изявления. В момента нашите хора отиват към залата за пресконференции.

На борда на „Юро Еър“ 42

Шери Линкълн се върна на мястото си и уморено се отпусна в креслото. Виеше й се свят от смесени чувства — надежда и страх. Тя вдигна слушалката, за да помоли Джей Райнхарт да изчака, докато тя осведоми президента, но не получи отговор — макар че през тихото съскане на сателитната връзка чуваше приглушено как Джей говори по другия телефон. Вероятно сметката за разговори щеше да се измерва с хиляди, но Харис можеше да си го позволи, а и мисълта да се борят с този кошмар без светкавични комуникации сама по себе си беше кошмарна.

Тя се обърна към Джон Харис и обясни идеята на Джей Райнхарт, както и по какъв начин ще я подкрепят.

— Шегуваш ли се? — попита накрая той със скептично изражение на лицето.

— Ни най-малко. Защо?

Харис се усмихна, опипа брадичката си и погледна настрани.

— Предполагам, че така бихме спечелили време, Шери, но заповедта продължава да виси над главата ми. А остава и доста сериозният проблем с другите пътници.

— Пътниците ще бъдат свалени от самолета веднага щом минете в кухненския отсек.

— Защо просто да не се скрия в пилотската кабина?

— Италианските журналисти имат телеобективи и ще разпознаят лицето ви дори през стъклата на кабината.

— Имаш право. — Харис се озърна през рамо, после пак я погледна. — Сега ли? Веднага ли да отида отпред?

Шери стана и погледна над седалките към дъното на салона. След това кимна.

— Тръгвайте, сър. И вътре стойте с гръб към завесата за в случай, че някой надникне.