Ричард Леймън - Къщата на Звяра

Най-сетне видя скалите пред себе си. Стигна до тях и лесно се изкачи по издатината, като скачаше от камък на камък. Когато надникна от върха, под него се очерта ясна гледка към „Къщата на Звяра“.

Ниският, куцащ мъж, който сигурно беше приключил с предната ливада, в момента косеше зад къщата. Джуд го видя как мина бавно през двора, изчезна зад старата барака и пак се появи.

Чакането щеше да е дълго.

Но той не възнамеряваше да чака по този начин — да стои приведен и да наднича над някаква скала. Беше твърде неудобно. Върна се назад. Намери равно място между две борчета, на два-три метра от върха. Там остави калъфа с пушката. Свали раницата от гърба си и я подпря на едно от борчетата. След това си свали якето. Вятърът охлади потната му риза. Съблече я, избърса лицето си и я простря върху скалата да изсъхне на слънцето.

След това отбори раницата. Извади калъфа на бинокъла и сандвич в книжна кесия. Дона му беше направила сандвича рано същия следобед.

След сцената с Лари на плажа, бяха се върнали в мотела. Дона и Санди се преоблякоха, а Лари отиде да се разходи, вероятно да изпие нещо в бара на мотела. Тогава, Джуд, придружен от двете жени, отиде в града. В една бакалия, близо до „Ресторанта на Сара“ купи продуктите. Дона приготви сандвичите, когато се върнаха в нейното бунгало. Направи му четири. Попита го къде ще прекара нощта. Каза й само, че ще се върне сутринта.

Потърси подходящо място за наблюдателница. Приклякайки на върха, той го откри: равно място, малко по-надолу, някъде по средата на лицевата част, защитено от висок камък.

Преди да се премести там, разви сандвича — питка пълнена с майонеза, кашкавал и колбас. Докато ядеше, гледаше в далечината гърба на „Къщата на Звяра“.

Онзи продължаваше да коси.

Джуд погледна през бинокъла. Голата глава на мъжа лъщеше от пот. Въпреки горещината, носеше фланела и ръкавици. От време на време избърсваше с ръкав лицето си.

Горкият нещастник!

Джуд гледаше потния човек долу и се радваше на собственото си удоволствие: от появата на вятъра, който усещаше върху кожата си, аромата на борове във въздуха, вкуса на сандвича и приятната увереност, че днес е намерил жена, която означава нещо за него.

След като изяде сандвича, той се върна там, където беше оставил раницата и пушката. Ризата му беше още влажна. Сложи я в раницата заедно с бинокъла и защитната жилетка. После се върна на наблюдателницата.

След като камионетката се отдалечи от „Къщата на Звяра“, вътре зад оградата нищо не помръдна — или поне нищо в полезрението на Джуд. А то включваше цялата задна част на къщата и южната й страна.

Джуд не се притесняваше особено за предната част. При убийствата на Торн и Куч нападателят беше проникнал, счупвайки някой от задните прозорци. Трябва да е дошъл от гората и да е минал през двора зад къщата.

Ако някой се опиташе да влезе тази нощ, Джуд щеше да го види.

Но без да стреля по него.

За това имаше време. Не можеш да застреляш някого, само защото влиза посред нощ в някаква къща, или защото е в маймунски костюм. Трябва да си сигурен.

Той претърси района с бинокъла. След това изяде още един сандвич, като го поля с вода от манерката.

Когато слънцето се спусна ниско и му стана студено, Джуд облече ризата си. Вече беше суха и леко корава. Напъха я в дънките.

Запали още една пура и се облегна върху челото на стръмната скала. Камъкът в края закриваше част от гледката. Въпреки това, задната част на къщата се виждаше изцяло. Ще се задоволи и с това неудобство, но нямаше да прикляка или да стои полунаведен през цялата нощ.

След като наблюдава къщата цял час, той сгъна защитната си жилетка и седна на нея. Беше толкова дебела, че му послужи не само като мека седалка, но му осигури и по-добра видимост, защото го повдигна допълнително.

Докато наблюдаваше, той си мислеше за много неща. Съсредоточи се върху онова, което беше научил за Звяра, и потърси най-реалното обяснение кой може да е той в крайна сметка. Винаги се връщаше към фактора време: първите убийства — през 1903 година, последните — през 1977. Това отхвърляше вероятността убийствата да са извършени от един човек.

При все това, не можеше да приеме идеята, че убиецът е някакво не остаряващо чудовище с животински нокти. Въпреки всичко, което беше казал Лари. Въпреки историите на Маги Куч.

Въпреки белезите по гърба на Лари?

И човешко същество би могло да остави подобни белези. Ако не с ноктите на ръцете, то с животински нокти върху изкуствени лапи. Човек, преоблечен в маймунски костюм — или костюм на звяр.