Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

Освободи се, изплува да си поеме въздух и се завъртя. Миг по-късно главата на Ейб се подаде на повърхността с мокра и залепнала коса, и грейнало лице, от което капеше вода. Тайлър го опръска и той се гмурна. Видя как ръцете му се разпериха, почувства пръстите му върху бедрата си. Той я дръпна надолу. Тялото му се хлъзна до нейното, сякаш бе намазано с олио. Зарови се в шията й, целуна я по устата. Обърнаха се във водата, прегърнати. Бедрото му я притисна между разтворените крака и тя потръпна. Тайлър затвори краката си като ножица, хващайки като в капан крака му между тях. Тя пусна ръка по задната част на банския му, опипа с пръсти вдлъбнатината на дупето, стисна твърдия му хълбок и се изви към него. Но започнаха да я болят дробовете. Отблъсна се от него, излезе на повърхността и си пое въздух. Ейб се появи пред нея. Известно време стояха на едно място и дишаха тежко.

— Опитваш се да ме удавиш ли? — попита Тайлър.

— По-точно ти се опитваш да ме удавиш .

— Какъв ужасен начин да умреш!

Думите й напомниха за Дан на пода в онзи коридор и откъснатия му врат.

— Какво има? — попита Ейб.

— Нищо.

— Нищо ли?

— Непрекъснато… забравям за Дан. И отново се сещам.

— А-ха.

— Искаш ли да излизаме?

— Добре, щом желаеш.

— По-добре е — опита се да се усмихне, — преди да си изгубим банските.

— И поради много други причини.

Заплуваха един до друг към брега. След това стъпиха на дъното, а вълните ги побутваха в гръб, сякаш да ги изтикат по-бързо навън.

— Хайде да се поразходим — предложи Тайлър.

— Искаш ли хавлия?

— Ще изсъхнем на слънцето.

Взе ръката на Ейб и тръгнаха по твърдия и едър пясък. От време на време укротените вълни намокряха краката им. Слънцето грееше силно и приятно. Над главите им с крясък прелитаха чайки. Джек и Нора вървяха бавно по плажа към тях.

— Искам да знаеш нещо — каза Тайлър.

— О-хо.

— Не точно. Просто… Не искам да си мислиш… Господи как да го кажа? Изпитвах към теб чувство, преди да разберем какво се е случило с Дан. Спомняш ли си тази сутрин в моята стая?

— Как мога да забравя?

— Това стана преди… обиколката. Вече бях взела решение да не… да не започвам нищо отново с него.

Ейб кимна.

— Не искам да мислиш, че… Искам да кажа, че това не е просто някаква компенсация — да се влюбя веднага в теб след една нещастна любов. Няма нищо общо с него. По дяволите, колко те желаех снощи! Но той стоеше между нас, въпреки че… Господи, не звучи ли ужасно? Стоеше между нас, а вече ги няма.

— Разбирам те, Тайлър.

— Вие влязохте във водата?! — възкликна Нора, когато се приближиха с Джек. — Не си ли простудихте дупетата?

— Не беше толкова студено — отговори Тайлър. — Опитайте и вие.

— В никакъв случай. Ще се просна на някоя хавлия и ще хвана малко слънце. Нали ще останем още?

— Да — каза Ейб. — Само трябва да решим нещо. Има ли някой против да останем още една нощ?

— Добре-е-е! — Нора повдигна вежди и се обърна към Джек. Ти какво ще кажеш, тигърче? Мисля, че си съгласен?

— Може да имаме проблем в мотела — каза той на Ейб.

— Странно, нали? — попита Нора. — Какво според вас се случило на тези хора?

— Обещах на ченгето да ви попитам — каза Ейб. — Някой от вас да е забелязал снощи нещо необичайно?

— Нищо! — каза Нора.

Джек също кимна с глава.

— Ако затворят мотела — обади се Тайлър, — по-добре е да разберем отсега — сърцето й се разтуптя. — Предлагам да отидем с Ейб по-рано и да проверим. Можем да се регистрираме, ако всичко е наред, и да се върнем да ви вземем.

— Чудесно.

— Съгласен ли си, Ейб — попита Тайлър.

— Да вървим.

Оставиха Нора и Джек, които разпънаха хавлиите на пясъка, и заизкачваха склона. Тайлър нямаше търпение и бе неспокойна. Паркингът изглеждаше толкова далече, сякаш пътеката се бе разтеглила нарочно, за да осуети плановете й. Най-сетне стигнаха до колата, Ейб отвори дясната врата. Свали прозореца от своята страна и хвърли хавлиите на задната седалка.

— У-а! — извика Тайлър. — По-добре е да си облека нещо.

— Така си много хубава.

Тя вдигна рамене и се качи. Подскочи от горещия допир със седалката, след това се успокои и започна да наблюдава Ейб, който седна зад волана.

— Пари ли ти? — попита тя.

— Ще издържа.

— Трябваше да си облечем нещо.

— Така ми харесваш.

Той се пресегна и плъзна ръка по бедрото й. Погали я. Погледна я за миг в очите, след това запали колата.

Тайлър се сви на мястото си, когато минаваха през центъра на града. Ейб продължи да я гледа, леко смутен. Караше мълчаливо.