Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

— В полицията ли?

— Исках да разбера какво е станало с Дан. Реших, че има неща, които… трябва да знаем.

Вътре в Тайлър оловната буца нарасна.

— И? — промълви тя.

— Не разбрах кой знае какво. Бил е убит там, вътре, в къщата. Не знаят кой е извършил злодеянието. Пристигнала сестра му от Сакраменто и се погрижила за тялото.

— Роберта. Тя е счетоводителка. Веднъж вечеряхме заедно. Много приятна жена.

Ейб пусна ръката й. Прегърна я и я придърпа към себе си.

— Ужасно съжалявам за всичко това.

— Поне… родителите му не са живи. За тях би било ужасно. Не е бил женен, така ли?

— Не попитах. Предположих, че не, след като сестра му…

— Вероятно не! Господи, колко е абсурдно. Вчера моята най-голяма тревога бе, че може да се е оженил. А днес се притеснявах, че може и да не е. А през цялото време той е лежал мъртъв в онази къща и всички са го зяпали.

— Това не е той, Тайлър.

— Да, зная. Непрекъснато си го повтарям. Господи, човек не би си и помислил, че имат право да излагат някого ей така на показ.

— Мадам Тюсо 13 13 Мари Тюсо, швейцарка по произход, която през 1802 г. създава в Лондон музея на восъчните фигури на известни и знаменити личности (първоначално на жертвите на френската революция). — Б.пр. го прави от двеста години.

— Това не означава, че е редно.

— Да, не означава — съгласи се Ейб.

— Сигурно е нужно съдебно решение, за да се махне оттам.

Пътеката извиваше по склона. Тайлър видя Нора и Джек до ръба на водата. Имаше големи островърхи вълни. При прибоя стоеше жена и държеше за ръка дете, което се учеше да ходи. Един мъж тичаше по плажа, а пред него подскачаше и заставаше на задните си крака ловджийско куче. Младеж и момиче бяха легнали прегърнати в подножието на склона. Тайлър усети, че Ейб я гали. Тя пое дълбоко от свежия и остър въздух.

— Кога заминаваш? — попита.

— Няма закъде да бързам.

— Днес ли? Днес ли заминавате?

— Зависи.

— От какво зависи?

— От теб.

Тя спря. Ейб се обърна към нея и пусна кърпите на земята. Погледна я в очите, а ръцете му се плъзнаха по раменете й. Прегърна я.

— Ще остана още една нощ — каза тя, — ако останеш и ти.

Той леко се усмихна.

— Мислиш ли, че Нора ще има нещо против?

— Сигурно се шегуваш!

Придърпа нежно Тайлър към себе си. С една ръка галеше косата й, а с другата докосваше гърба й. Тя го прегърна силно. Тялото му бе топло, гладко и твърдо, и тя си спомни как го бе прегърнала тази сутрин, и как бе почувствала ръцете му върху гърдите си. Сякаш беше толкова отдавна. Дан е присъствал в стаята с тях като ангел хранител. „Ако ще те загубя заради този мъж — бе казал Ейб, — по-добре е да не отивам по-далече. Достатъчно силно те желая.“ Споменът за думите му накара сърцето на Тайлър да затупти силно. През тялото й премина вълна на чувство за вина и за да го отблъсне, прегърна Ейб още по-силно. Въпреки че галеше косата и гърба й, Тайлър почувства нарастващата му твърдост.

Ейб отстъпи назад. Усмивката му затрептя.

— Мога да остана още една нощ.

Тайлър кимна. Бе останала без дъх.

— Много бих искала.

Той погледна към водата и Тайлър сведе очи към банския му. Издутината отиваше нагоре и леко дърпаше ластика от кръста.

— Има един проблем — каза той и се наведе да вземе хавлиите.

— Проблем ли?

Тръгнаха по пътеката.

— Собствениците на мотела са изчезнали. Колата им била намерена тази сутрин. Никой не знае какво се е случило.

— Мислиш ли, че могат да затворят мотела?

— Може би има кой да се погрижи за него, не зная.

— О, чудесно! Това е единственото място в града, нали?

— Доколкото зная. Брайън Блейк изглежда също е сред изчезналите.

— Какво по дяволите става?

— Не зная.

— Боже, какъв град! Още като пристигнахме усетих, че е грозен и страшен. Снощи исках да се махна оттук и щях да го направя, ако не беше ти.

— Ако не бях аз?

— Ти си виновен — каза Тайлър и му стисна ръката.

— Съжалявам.

— Недей. Освен това, едва ли щях да успея да отлепя Нора оттук.

На пясъка в подножието на хълма Тайлър събу сандалите, взе ги в ръка, а с другата хвана Ейб. Пясъкът беше горещ като жар. Нора и Джек бяха нагазили във водата там, където се разбиваха вълните. Бяха захвърлили дрехите си на пясъка. Тайлър пусна сандалите до техния куп, а Ейб остави хавлиите на земята.

— Ще влезем ли? — попита Тайлър.

— И двамата се нуждаем от охлаждане.

Тя се затича през пясъка със смях. Ейб с лекота я настигна. Студената вода опръска краката й. Навлезе до колене и когато водата стигна до хълбока й, тя се пусна по една вълна. Гмурна се и изтръпна от ледената вода, но в следващия миг вече не беше толкова студено. Заплува навътре. Вълнението я повдигаше и леко я спускаше. Нещо я сграбчи за крака и тя си помисли: „акула!“ Беше Ейб.