Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

Тайлър предпочиташе да й бе казал. Нищо нямаше да е в състояние да я замъкне на онова кошмарно място, ако знаеше. Тялото на Дан — не, не тялото му, това беше восъчен манекен…

Беше припаднала. Господи, бе припаднала! Там, пред всички! Споменът я накара да се изчерви, както всеки път щом се сетеше — дори в магазина, докато си избираше бански костюм.

Припадна и повърна.

Тя се засрами, че позволи на унижението да застане на пътя на скръбта, която би трябвало да изпитва от смъртта на Дан. Трябваше да го оплаква, а не да се черви.

Но дълбоко в себе си, там където трябваше да изпитва силна болка, усещаше само кухо и лъжливо чувство, което беше далече от страданието.

Колата спря.

— Който ще слиза, да слиза — нареди Нора.

— Вървете без мен — каза Ейб. — Аз ще се преоблека тук.

Тайлър излезе след Нора.

— Няма да сме сами на плажа — каза Нора.

Наблизо бяха паркирани други две коли и микробус, но Тайлър не видя наоколо никого. Навярно бяха слезли на плажа.

— Аз ще изчакам Ейб — каза тя.

— За никъде не бързаме — отвърна й Нора. — Можем всички да го…

Джек я потупа по дупето и я подкани:

— Хайде да вървим.

Двамата тръгнаха по пътеката, хванати за ръка. Нора кимаше, а той й говореше.

Тайлър застана пред мустанга. Облегна се на предния капак. Загледа се в кафявите бурени и прашната пътека, осъзнавайки че Ейб е зад нея и вероятно я наблюдава през стъклото, докато си обува плувките. Почуди се защо не си ги е сложил още в мотела. Чу тихото щракване на катарамата на колана му. Колата тръгна леко към нея, вероятно в отговор на движенията на Ейб, който се надигаше и мърдаше на седалката, сваляйки си панталоните. Тази мисъл предизвика бърза тръпка на вълнение, която я накара да се почувства още по-гузна.

Не изневерявам на Дан, помисли си тя. Беше решено, преди да разбера. Нищо не мога да направя срещу чувствата си. Наистина не мога. Съжалявам.

Ръцете й разкопчаха предните копчета. Съблече и преметна блузата върху капака. С кожата си усети приятната горещина на слънцето и галещия бриз. Почти почувства погледа на Ейб. Запита се дали си бе сложил вече банските. Дали гърба й, който бе гол, с изключение на две тънки презрамки, го възбужда? Двете с Нора платиха и облякоха новите си бански в пробната. В този момент съжали, че не беше оставила своя в торбата. Сега можеше да стои гола на слънцето и вятъра и Ейб щеше да я гледа изумено от колата. Тази постъпка би изглеждала необичайна и груба, но в момента се чувстваше способна на такива действия. Беше зашеметена, чувстваше се лекомислена, може би малко отчаяна. И сега можеше да се пресегна назад и да разкопчее банския, да остави горнището да падне и да се обърне с лице към Ейб.

Ще си помисли, че е полудяла.

Може би наистина съм полудяла.

Обхваната от желанието да си свали горнището на банския, тя продължи и разкопча джинсите. Плъзна ги по краката си, излезе от тях, постави ги внимателно върху капака на колата, без да погледне към Ейб. След това отново се облегна назад.

Ейб се бавеше.

Може би се наслаждава на гледката.

Трябва наистина да му покажа нещо.

Господи, какво ми става?

Разглеждайки се внимателно, тя се запита какво я бе прихванало в магазина. У дома имаше подобен бански костюм с връзки. Никога не го носеше на публично място. Обличаше го само в усамотената си заградена тераса. Защо тогава тази сутрин си бе купила точно такъв? И защо, след като покриваше толкова малко, изпитваше силно желание да го махне и да застане гола пред Ейб и…?

Наистина съм луда, реши тя.

И сигурно има някаква връзка с онова, което се случи с Дан. Нещо общо със страха и самотата. Може би бе свързано най-вече със слънцето и морския въздух и съзнанието й, че е толкова жива, сякаш обиждаше смъртта.

Шумът от отварянето на вратата прекъсна мислите й. Обърна се и Видя, че Ейб слиза от колата. Кожата му бе гладка и загоряла. Банските му бяха бледосини. Под едната си мишница бе пъхнал хавлиените кърпи.

— Много хубав костюм имаш — каза и той.

— И на мене ми харесва твоят.

Той се засмя.

— Искаш ли да си оставиш дрехите тук? — протегна ръка.

Тя му подаде блузата и панталоните. Той ги постави в колата и заключи. Приближи се, без да я поглежда. Вече не се усмихваше. Бе навъсен и угрижен.

— Какво има? — попита Тайлър.

Прехвърли хавлиите под дясната мишница, хвана я за ръка и я поведе към пътеката.

— Аз не се върнах в мотела — каза той. — Отбих се в полицейския участък.