Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

— По-добре спри — каза той с дрезгав глас.

Тя отдръпна устните си, целуна подутия член, след това го обви целия отново.

— Тайлър!

Той я дръпна нежно за косата. Тя го смучеше силно, а той леко я отмести. Устата й остана празна. Тя се изправи и го прегърна, като усети твърдия му пенис в корема си.

— Искам те сега — простена в устата му.

— Тук?

— Да.

Тя легна във ваната и опря крака в стените й, а Ейб се наведе над нея. Горещата вода плющеше върху лицето й. След това главата на Ейб застана на пътя на струята. Той беше лек върху нея, облегнат на лакти и колене. Целуна я и тя усети докосване между краката. Той се клатеше бавно, главата на пениса му удряше цепнатината й. Тя се извиваше, докато той удряше клитора й. Гърчеше се и стенеше. Членът му остана там и започна да я търка. Искаше го по-навътре, но Ейб го държеше отвън, сякаш да я измъчва. Той се отдръпна напълно и тя изохка. Впи пръсти в дупето му. Той натисна отвора й и влезе. Внезапно започна да го тласка бързо и дълбоко, разтваряйки я, потъвайки все по-навътре и навътре, докато усети, че няма накъде повече да отиде. Но имаше още и той я изпълни.

Лежаха вкопчени един в друг. Ейб бе дълбоко в тялото й, като част от нея. И двамата не мърдаха. Тайлър разбра може би Ейб също — колко близо са до оргазма, който ще означава край (поне за момента) на ужасната болезнена необходимост за дълбоко съединение. Тя изпитваше желание да удължи момента, за да се наслаждава на тласъците.

Водата се плискаше върху тях. Капеше от лицето на Ейб, по нейното лице, докато той целуваше устните, носа, очите й.

— О, Ейб! — шептеше тя.

Зад рецепцията стоеше внушителен червенобузест мъж с бяла риза и папийонка. Кичури коса пресичаха главата му, сякаш нарисувани с черен молив. Усмихна се на една страна.

— Какво ще обичате, моля?

— Снощи бяхме гости на мотела — каза Ейб. — Бихме желали да удължим престоя си.

— Имената ви?

— Нашите две стаи са на името Брансън.

— Брансън и Клантън — каза му Ейб.

Мъжът прерови картите в металната кутия.

— Засега аз отговарям за мотела — каза той, докато продължаваше да търси.

— Полицията откри ли нещо за семейство Крогън? — попита Ейб.

— Положението е лошо. Намерили са кръв в колата на Марти. Аз съм негов зет, брат на жена му. Имам дял в мотела, така че ще се погрижа за него. Надявам се, че съпругата ми няма да провали аптеката — той извади две карти. — Ето ги. Колко нощи желаете да останете?

— Още една — каза Ейб.

Опита се да плати за всичките стаи, но Тайлър настоя да поеме сметката за своята и тази на Нора.

— Ресторантът също ли ще е отворен? — попита тя.

— Да, ще работи.

— Надявам се всичко да се оправи — каза съчувствено Ейб.

— И аз се надявам, но не вярвам. И по-рано в нашия град са изчезвали хора. Едва ли някой ще ги види пак.

— Всичко хубаво — каза му Ейб.

— Стаите ще бъдат оправени скоро. Сам ще се погрижа за това, ако не намеря Лоуис. Разбра, че имам нужда от нея затова е изчезнала. Може да е отишла на плаж с Хейуд.

— И ние сме тръгнали на плаж — каза Тайлър.

Веждите му се вдигнаха.

— Ако видите Лоуис, кажете й, моля ви, че имам нужда от помощта й тук. Много ще съм ви благодарен. Тя е на шестнадесет години. Има дълга тъмна коса. Носи бански на точки, от който трябва да се срамува.

— Ако я видим — обеща Тайлър, — ще й кажем, че я чакате. Мъжът й благодари и те тръгнаха.

— Не е тази, която видяхме — каза Ейб, докато слизаха по стълбите на верандата.

— Не, но сега може да е там. Минаха няколко часа.

— Не изглеждаше толкова дълго. Тя се усмихна, а Ейб потупа дупето й. Той отвори дясната врата и тя влезе в колата.

— Надявам се, че Нора и Джек не са се изпекли така, че да хрускат — каза тя.

— Ако са изгорели, то е за хубаво. Ейб затвори вратата и мина от своята страна. Седна зад волана. Тайлър се наведе и го целуна.

Тя се возеше с лакът на прозореца. Вятърът вееше косата й и духаше в предницата на блузата й. Горните две копчета бяха разкопчани.

— Гледай в пътя, момченце.

— Никак не е лесно. Тя се усмихна и отметна глава назад. Ейб погледна шията й, гладката загоряла кожа на деколтето под нея и видя бледия склон на гръдта й, когато вятърът повдигна част от блузата.

Той се обърна и погледна пътя. Чувстваше се особено — приятно уморен, по-щастлив от всякога, и същевременно, тревожен.

Всичко върви чудесно, помисли си той.

Може би точно там е проблемът.

Малкият проблем.

Всичко се разви твърде добре и толкова бързо. Започна преди по-малко от двадесет и четири часа, когато за първи път зърна лицето й, опръскано с кръвта на онзи луд. Когато за първи път погледна в очите й, почувства, че сякаш я познава отпреди. Не, сякаш е трябвало да я срещне по-рано. Сякаш винаги го е чакала и той е усещал, без да знае коя е тя и къде точно да я търси. Сякаш намери част от себе си. Част, която бе изгубена.