Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

— И Вие ли мислите, че съм луд стар отвратяга?

— Не, моля Ви — увери го Гормън.

— Много хора го мислят. Ще си променят мнението през следващите дни, когато им поднеса тялото на Бобо.

— Възнамерявате да го убиете?

— Или аз Бобо, или той мене.

— Преследвали ли сте го някога?

— Естествено. Ходил съм и съм му устройвал засади.

Повече пъти, отколкото мога да броя. Но така и не се появи.

— Никога не сте го виждали?

— Нито веднъж.

— Търсили ли сте го в къщата?

— Не. Това би било нарушение на частна собственост.

Гормън овладя напиращата усмивка. Очевидно старецът се страхуваше да влезе в „Къщата на Звяра“.

— По всичко личи, че къщата е най-подходящото място да го намери човек.

Капитан Франк стисна бирената кутия и я хвърли от покрива на автобуса. Удари се в клона на едно дърво и падна на земята.

— Какво ще кажете, млади човече, ако хвърлите един поглед на моя албум?

— Какъв албум?

— Запазил съм всичко. Да, наистина. Ще се изненадате.

— Много бих искал да го видя.

Старият човек намигна.

— Така си и мислех. Вие сте много по-любопитен от другите — отблъсна се от градинския стол и тръгна нестабилно по покрива на автобуса. — Донесете бирата.

Гормън коленичи и видя как Капитан Франк слезе по дървената стълба. В мига, в който мъжът излезе от полезрението му, той извади джобния касетофон. Лентата продължаваше да се върти, но сигурно беше към края си. Старият дядка бе говорил почти час — и каква история разказа! Гормън не можеше и да иска да бъде по-доволен. Всичко се нареждаше в негова полза. Всичко! Пръстите му трепереха от вълнение, когато извади касетата, обърна я и я пъхна обратно. Постави касетофона в джоба и посегна към пакета с бири. Двете останали консерви подрънкваха, докато вървеше внимателно към стълбата.

Приближаваше се до нея с нарастваща тревога. Качването бе достатъчно неприятно, но подозираше, че слизането ще се окаже още по-лошо. Стълбата бе подпряна в задната част на автобуса, а най-високото й стъпало бе на нивото на кръста му. Какво ще стане ако се преобърне!

Гормън Харди, бележитият автор на „Ужасът при водопада на Черната река“ , падна и се преби…

Капитан Франк стоеше долу и го наблюдаваше.

— Имате ли нещо против да ми държите стълбата?

Старият човек поклати глава, сякаш съжаляваше Гормън, след това пристъпи към стълбата и я хвана за отвесните прътове.

Ако си такъв юначага, помисли си раздразнено Гормън, защо се страхуваш да проследиш Звяра? Луд стар отвратяга, наистина. И при това страхливец.

Но историята бе златна и страхът на Гормън утихна, докато се чудеше какво ли ще му покаже старецът. Внимателно стъпи на стълбата. Тя леко се заклати. Стъпалата изскърцаха под тежестта му. Почувства слабост в краката си, които се разтрепериха. Но най-сетне постави крак на земята.

— Още сте здрав и читав — каза Капитан Франк.

Гормън се опита да се усмихне. Последва мъжа през струпаните празни бирени кутии по продължение на боядисания автобус.

— Вие ли сте нарисували този стенопис?

— Аз!

— Никога не съм виждал подобно нещо. Мога ли да направя една снимка?

— Заповядайте. Ще вляза вътре и…

— Останете там. Бих искал да снимам и Вас. Платното и художникът.

Капитан Франк кимна. Приближи се до отворената врата на автобуса, а Гормън остави бирите и отстъпи назад. Във визьора старецът приличаше на побъркан турист: сламена шапка като на Хъкълбери Фин, червена хавайска риза, която плющеше под вятъра, карирани бермуди, източени вретеновидни крака със смъкнати зелени чорапи и стари сини маратонки. Протегна ръка и с пръст посочи рисунката върху автобуса.

Гормън отстъпи още няколко крачки назад, за да хване автобуса в цялата му дължина и натисна спусъка на апарата.

— Великолепно! Сега застанете тук — махна на стария човек да мине по-вдясно. — Там. Точно така. Старият моряк и албатросът 14 14 Алюзия с произведението на С. Т. Колридж. — Б.пр. .

— Знаете ли стихотворението?

— Естествено. Едно от любимите ми е — той се премести по-близо и снима. — Прекрасно. Благодаря.

— Надявам се, че ще излязат.

— Ще видим ли албума, за който споменахте?

— Веднага.

Когато старецът се обърна, за да се изкачи по стъпалата, Гормън включи касетофона. Взе бирите и го последва. Намери Капитан Франк на шофьорското място.

— Вижте сега тук.

С лукаво намигване свали слънчевия сенник. На гърба му бе закрепен нож в калъф. Почука с нокът дръжката от еленов рог и продължи: