Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

От онзи момент насам тя присъстваше постоянно в съзнанието му. Задаваше си въпроси за нея, тревожеше се и се надяваше. Вчера следобеда беше много неприятно, най-вече когато отиде да търси Дан по време на вечерята и по-късно заплахата от Дан отшумя, но не съвсем. Прекара нощта в неспокоен полусън. Чакаше да дойде утрото и едновременно се опасяваше от него, страхувайки се, че ще я загуби.

Той кимна, разбирайки, че е намерил източника на своята тревога. Той все още се страхуваше да не я загуби.

Тревогата му изглеждаше неоснователна. Очевидно бе взела решение в негова полза, дори още преди да разбере за смъртта на Дан. Тя го желаеше. Може би толкова много, колкото и той нея. Но сексът бе създал такава близост между тях, такова съединение, че сега вече имаше какво да изгуби — много повече, отколкото изобщо някога си бе представял.

Беше смайващо.

И едновременно малко страшно.

— Изглеждаш ужасно тъжен — каза тя.

— Депресия след полов акт.

Тайлър се засмя.

— Колко време очакваш да продължи?

— Може би до следващия акт.

— Може ли да почака до следобед?

— Ако се налага — отвърна той и сви по „Плажна алея“.

В края на черния път стоеше дълъг сив мерцедес, паркиран до една камионетка.

— Прилича на колата на Харди — каза Тайлър. — Какво ли прави този забележителен господин на плажа?

— Баща ми живял повече от трийсет години с чувството за вина и един ден ми каза, че не може повече да го пази в тайна.

Капитан Франк надигна кутията бира и отпи със затворени очи срещу слънцето.

Гормън взе друга кутия от пакета, който бе донесъл, за да смаже гърлото на стареца и да му развърже езика. Отвори я. Капитан Франк смачка празната и я захвърли. Гормън я видя да се изтъркулва надалече.

— Тогава за първи път ми разказа всичко за Бобо. И за това, че още е жив и убива.

— Вземете си още една — покани го Гормън.

Капитан Франк прие студената кутия бира.

— Много съм Ви задължен — облегна се в градинския стол и отпи голяма глътка. — И така, молех татко да ми позволи да отида с него, но той не искаше и да чуе. Каза да остана и да се грижа за майка ми. Сякаш е знаел, че няма да се върне. Както и стана! Много добре стреляше със своя уинчестър. Предполагам, че Бобо го е издебнал, нападнал го е в гръб — със свободната си ръка старият човек яростно разсече въздуха. — Просто ей така.

— Намериха ли тялото на баща Ви? — попита Гормън.

— Не, господине. Предполагам, че е погребано там някъде, най-вероятно в мазето.

— В мазето на „Къщата на Звяра“?

— Така си мисля.

— Ако Звярът в действителност е убил баща Ви, както си мислите, нямаше ли тази жена на име Куч да постави восъчната му фигура в къщата и да я показва при обиколките?

— Могла е, но не го е направила. Старата вещица много внимава кого излага. Погледнете само кой е там. Вземете например детето Багли. Приятелят му Мейуд се измъкнал жив и изтичал при ченгетата. Как в този случай ще отрича убийството? Не го отрича. Превръща го в своя полза и поръчва нов манекен. Същото се отнася и за трите убийства през миналата година. Единият е Дан Дженсън, ченгето. Как ще се преструва, че нищо не се е случило? Ще Ви кажа нещо — той присви едното си око към Гормън. — Има много хора, които изчезват. Повечето ги е прибрал Бобо. Но старата Маги никога няма да ги изложи на показ, ако има начин да покрие истината. Иначе цялата къща щеше да е пълна с фигури на мъртъвци.

Изпи още една дълга глътка бира.

— Снощи изчезнаха четирима души — каза Гормън. — Семейство Крогън, което притежава мотела „Уелкъм Ин“…

— Боже мой!

— И един мой приятел.

Капитан Франк погледна навъсено към бирата.

— Колата на Крогънови бе намерена тази сутрин на пътя за магистралата.

— Значи ги е хванал. Ако бях на Ваше място, нямаше да се надявам да видя приятеля си отново. Нито пък семейство Крогън. Тяхното момиче, и нея ли я няма?

— Да.

Той въздъхна дълбоко.

— Тя беше страхотна. Виждал съм я на плажа. Винаги ми казваше по някоя любезна дума. По дяволите, защо не са били по-разумни? Човек не трябва да се приближава до онази къща! Освен ако не си търси смъртта. Трябва да са знаели това.

— Звярът напуска ли къщата?

— Със сигурност. Освен ако Уик и Маги не хващат жертвите. Погледнете тази двойка и ще разберете, че трудно могат да се справят сами. Навярно Бобо обикаля наоколо, по хълмовете зад къщата и по плажа. Преди дванайсет години едно момиче изчезна от съседната къща — кимна надясно. — Рай, съпругът й, се връща у дома късно вечерта, след като е бил в „Последен шанс“, а нея я няма. Хората решиха, че е избягала, защото Рай я биеше. Но аз знаех, че не е така и му казах. Той ме нарече луд стар отвратяга и ми каза да си гледам работата и да не му се бъркам в живота.