Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

Никакви прозорци!

Къщата на Куч?

— Господи! — прошепна тя.

Потръпвайки на всяка крачка, тя се отправи със залитане към единствената врата. Протегна ръка към касата на вратата и се опита да се подпре. Ръката й се огъна. Джанис политна към вратата, но успя да сграбчи дръжката и продължи да се държи за нея, докато отмине острата болка. След това се опита да натисне дръжката. Тя не поддаде.

Заключена съм!

Изненадата не бе голяма.

Продължи да натиска и блъска дръжката. Опитваше се да я изтръгне и да извади вратата от касата.

Най-накрая се отказа.

Остана без дъх. Трепереше от болка.

Отпусна се и седна на пода. Бинтът върху гърдата й се бе разхлабил. Изпод него се стичаше кръв. Опита се да притисне лентата, но тя не залепваше. Кожата й бе хлъзгава. Повдигна дебелата синя превръзка и, премигвайки през пот и сълзи, започна да разглежда раните си.

Рамото й бе разкъсано и кървящо, сякаш бе ухапано от куче. Плътта под него бе одрана с четири дълги драскотини. Притисна внимателно превръзката обратно на място и разгледа другата си гърда. Кожата бе цяла, но бе потъмняла под формата на полумесец от леки ухапвания. Повдигна гърдата си и откри подобен полукръг под зърното.

Следи от зъби?

Но това не бяха човешки зъби.

Някакво диво животно? Може би койот?

Кого се опитваш да измамиш, помисли си тя.

Това е бил Звярът.

Звярът на Елизабет Торн.

Не си спомняше нищо, но знаеше, че е било точно така.

Господи, онова нещо я е изнасилило.

Треперейки, тя обгърна с ръце корема си и се наведе напред. Опря чело в пода.

Изнасилил я е. Но не я е убил. Някой е превързал раните й. И сега беше пленница в къщата на Маги Куч.

Звярът ще се върне, помисли тя.

Ще ме поиска отново.

Харди спря до оградата. После измина пеш известно разстояние нагоре по тротоара и направи снимка на „Къщата на Звяра“. Докато сваляше фотоапарата, видя как му маха Нора. Кимна й за поздрав и се приближи. Въпреки че леко подухваше, Тайлър реши, че Гормън сигурно се задушава със спортното си яке. На нея самата й бе много топло. Съжаляваше, че не е облечена в къси панталони или пола, вместо в джинсите.

— Спомняте ли си Тайлър? — попита Нора.

— Разбира се. Как мога да забравя такова приятно същество?

Тайлър стисна с неудоволствие предложената й ръка.

— Запознайте се с Ейб Клантън.

— Приятно ми е, г-н Харди. Чел съм Вашите книги.

Харди погледна изненадано и пое ръката на Ейб.

— Книги? Повече от една?

— Разбира се. Написали сте около тридесет преди, „Ужасът при водопада на Черната река“ .

— Четиридесет и осем, ако трябва да сме точни. Някои от тях под псевдоними. Много съм щастлив и изненадан да срещна човек, който знае, че съществувам преди „Ужасът“ .

— Най-много ми харесва серията „Врагове на смъртта“ . Винаги хвърлях по едно око дали са я докарали във военната библиотека.

— А-ха, значи сте военен. Трябваше да отгатна. С тази изправена стойка! Без съмнение сте от морската пехота.

Ейб изглеждаше развеселен.

— Познахте.

— Авторът на „Врагове на смъртта“ е Мат Скот. Как познахте, че зад псевдонима се крия аз?

— Бяха изписали името Ви върху страницата с авторските права.

— Изключително образован тип — каза той и се обърна към Джек. — И Вие ли сте пехотинец?

— Бях. Казвам се Джек Уайът — здрависаха се. — Гледал съм Вашия филм.

— А-ха.

— Аз пък съм изключително необразован тип.

Нора се изсмя.

— Снощи се запознахме с един човек, от когото сигурно ще поискате да вземете интервю. Капитан Франк. Живее в един автобус, ей там.

Тя посочи към гората в най-отдалечената част на пътя за плажа.

— Интервю ли?

— Твърди, че баща му намерил Звяра на някакъв остров и го довел тук.

— Звяра?

Тя кимна към старата къща.

— Този Звяр, така ли? — попита Харди.

— Да. Пълен е с информация и отвратителни подробности.

— Защо това трябва да ме интересува?

— За книгата Ви.

Той се вгледа в нея и леко се усмихна.

— Снощи ви обясних, че не възнамерявам да пиша за „Къщата на Звяра“.

— Точно така! — Нора щракна с пръсти и си придаде вид на много ядосана на себе си затова, че е забравила. — Вярно, че го казахте. Сега си спомних!

Внезапно се захили и му се закани с пръст:

— По-добре говорете с Капитан Франк за книгата, която няма да напишете.

Харди се засмя.

— Не се притеснявайте. Няма да кажем нито дума, че Вие пишете книга за „Къщата на Звяра“. Кълна се в майка си, а вие, останалите, също, нали? С нас тайната Ви е в пълна безопасност.