Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

В колата бе намерил парцал, с който преди да се качи избърса седалката и волана за всеки случай — да не би да са останали капчици кръв по тях. По-късно, след като паркира зад мерцедеса, използва същия парцал да избърше колата от отпечатъци. Когато свърши, изтри външните дръжки и запрати ключовете далече сред дърветата по склона.

След това се качи на мерцедеса и се прибра в мотела. Чисто гол. Право през центъра на града. Слава богу, не бе видял жива душа. А когато пристигна в „Уелкъм Ин“, всички бунгала бяха тъмни.

Като се връщаше назад към тези действия, се изуми, че е успял да ги изпълни — наистина се изуми, че не бе позволил да го обхване паника и да се самоунищожи. Защото щеше наистина да се унищожи, ако просто бе избягал, без да се погрижи за предпазните мерки.

Както стояха сега нещата, дори ако падне някакво подозрение върху него, Гормън беше уверен, че не е оставил никаква улика, която да го свърже с престъпленията. И в своя полза имаше едно чудесно предимство — следователите естествено ще приемат, че един и същ извършител е очистил Брайън, Марти и Клер. За всички щеше да е очевидно, че Гормън физически не е в състояние да наниже Брайън на: ограда, висока повече от два метра.

Една, единствена възможност го притесняваше — може да са го видели. Джанис не влизаше в сметката. Ако е жива и е наблюдавала убийствата от хълма… Възможно е, но е малко вероятно, тъй като нито се появи, нито извика, когато я търсиха. Повече от вероятно е да е мъртва. Но Гормън бе извършил убийствата върху място, което се виждаше от „Къщата на Звяра“. Може някой от прозореца да е видял всичко. Ако беше така и бяха докладвали за престъпленията, със сигурност полицията щеше да го пресрещне при колите. След като полицията не се появи, можеше да приеме, че или никой не го е видял, или свидетелят от своя страна също има престъпления, които иска да скрие — като например убийствата на Брайън и Джанис.

Мисълта, че може да е бил наблюдаван от техните убийци, го накара да потрепери. Изведнъж почувства безпокойство. Тестисите му се свиха и пенисът му се прибра навътре, сякаш искаше да се скрие.

Кой ли е убил Брайън? Каква сила се иска за това!

Може би наистина има Звяр, помисли си той.

Топлата струя вече не му доставяше удоволствие. Изплакна се от сапуна и излезе. За да се ободри, докато се сушеше и обличаше започна да мисли за съдбата си.

Убиецът, човек или звяр, му бе направил великолепна услуга. Гормън може да използва или не този инцидент в книгата, в зависимост от изхода на разследването. Независимо от това, сега всички приходи ще отидат при него. До последния цент. Дори ако Джанис като по чудо се появи, договорите са унищожени. Първоначалната кореспонденция не потвърждава никакво обвързване (може да намери онези писма и да ги унищожи… много е рисковано… защо изхвърли ключовете на Марти?), но в общи линии, Джанис нямаше на какво да разчита без договора.

Освен всичко, тя е мъртва.

Ще се моля да е мъртва.

Той закопчаваше последното копче на спортната си риза, когато някой потропа на вратата. Тихото и настоятелно почукване преобърна стомаха му. Идваше от стаята на Брайън. Пое дълбоко въздух, каза си, че трябва да запази спокойствие и премина през междинните врати. И двете легла на Брайън бяха непокътнати. Отиде бързо и тихо до по-близкото легло, обърна завивката и чаршафа, смачка възглавницата. После отвори вратата.

— Добро утро, г-н Харди — каза жената весело и бодро.

Беше млада и привлекателна, висока и добре сложена.

Изглеждаше свежа и сексапилна по къси жълти панталони и зелено горнище, което оставяше раменете й голи и обгръщаше големите й гърди. Гормън разбра, че я е виждал някъде. Спомни си къде. В бара на мотела. Снощи. Дамата бе едната от библиотекарките.

— О, здравейте — усмихна се той. — Вие бяхте Нина, нали?

— Нора.

— Как се чувствате в тази прекрасна утрин, Нора?

— Великолепно. А Вие?

— Чудесно — пое дълбоко дъх. Въздухът бе изпълнен с аромат на бор. — Прекрасно е да си жив в ден като този!

— Добре е всеки ден да си жив — отвърна Нора. — Както и да е, отбих се, защото вчера споменахте, че днес ще разгледате „Къщата на Звяра“.

— Да, точно това възнамерявам да направя.

— Аз и моите приятели отиваме там след малко. Ще има обиколка от десет и половина. Вие и г-н Блейк бихте ли искали да дойдете с нас?

Гормън погледна електронния си часовник. Показваше девет и петдесет и две. Щеше да е удобно, съобрази той, да направи обиколката с познати. Много по-добре, отколкото да влезе в тази отвратителна къща с група непознати.