Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

— За мен ще е удоволствие — отговори той, — въпреки че не съм сигурен за Брайън. Изглежда е излязъл и нямам представа кога ще се върне.

Нора потърси с очи мерцедеса.

— Мислите, че е отишъл на разходка?

— Сигурно — предположи Гормън. — Толкова по-зле за него. С удоволствие ще… — прехапа език. — О, трябва първо да свърша една работа. Какво ще кажете, ако се срещнем пред будката за билети?

— Добре. Чудесно.

— В десет и тридесет? Няма да е зле да се поразмърдам. Нора кимна и се усмихна.

— Ще се видим там. Тя се обърна и тръгна. Гормън я наблюдава известно време, наслаждавайки се на движението на дупето й в тесните панталони.

Върна се обратно в стаята си, отвори бутилка джин и отпи една глътка. Намери телефонен указател в чекмеджето на нощното шкафче. Надигайки бутилката, потърси страниците с услугите. Под заглавието ФОТОГРАФСКО ОБОРУДВАНЕ И МАТЕРИАЛИ — ПРОДАЖБИ НА ДРЕБНО фигурираха няколко магазина. Повечето от тях се намираха другаде — указателят покриваше цялата област. В Малкаса Пойнт имаше само, „Бобс камера и саунд сентър“, „Крайбрежна улица“, номер 300.

— Чудесно! — промърмори Гормън. Отпи последна глътка от джина и се отправи към колата. Пет минути по-късно мина с колата покрай магазина.

Отбеляза местонахождението му и продължи по „Крайбрежна улица“, отминавайки черния път, по който бе минал преди няколко часа, след това извърна очи по посока на „Къщата на Звяра“. Погледът му проследи задната ограда, докато в полезрението му влезе сградата. От другата страна отново подхвана с очи оградата. Обърна глава, наблюдавайки оградата, докато склонът се издигна толкова, че препречи гледката. Бе сигурен, че е огледал цялата ограда от двата ъгъла. Тялото на Брайън го нямаше. Не беше забелязал и другите две, но тях от разстояние можеше да ги види по-трудно. Почти бе очаквал, че ще срещне полицаи, но пространството отзад изглеждаше пусто.

Може би са приключили огледа на място и са заминали. Изглеждаше малко вероятно. Логично беше да има още полицаи, претърсващи района за улики.

Продължи по пътя. Старият плимут на Марти, забулен от сутрешните сенки, продължаваше да стои паркиран на мястото, където го бе оставил. И там нямаше полицейски коли. Не видя и кола на моргата.

Сви по един завой, след това обърна колата. Връщайки се обратно по пътя, продължи да разглежда склона. В мига, в който се появи задната ограда, той плъзна бързо очите по нея. От тази гледна точка виждаше почти до най-далечния й край.

Съмненията му изчезнаха.

Труповете бяха преместени.

Но от полицията ли? Едва ли.

Джанис се вършеше и мяташе в съня си. Събудиха я остри мъчителни болки. Лежеше неподвижно на една страна. Охкаше със стиснати очи.

Господи, колко боли, мислеше си тя.

Изскимтя от пристъпа на тъпа болка вътре в тялото и се сви надве. Коленете й се опряха в нещо меко и пихтиесто.

Какво се е случило с мен, крещеше мозъкът й.

Притискайки корема си, напипа някаква лента. С треперещи пръсти се опипа и разбра, че лентата поддържа превръзка. Бинт ли е това? Свършваше точно под ребрата. Премести ръцете си по-нагоре и докосна ивици от лентата под лявата гърда. Бинтът започваше над зърното, покриваше горната част на гърдата и минаваше през рамото. Плътта под нея гореше. Другото й рамо също бе бинтовано. Дясната гърда беше гола, но я болеше. Друг бинт минаваше отстрани до хълбока. Там откри ластичен колан. Проследи го до слабините и с пръсти напипа дебела дамска превръзка.

Какво е станало с мен?

Изнасилена съм. Сигурно съм била изнасилена. Ужасна е болката. Какво е използвал, за бога, дърво ли?

Започна да ридае. Болезнени спазми разтърсваха цялото й тяло.

Кой е сторил това? Господи, защо?

Брайън? Нима Брайън?

Спомни си, че беше с него. Но…

Дали не е полудял, какво го е прихванало?

Къде съм? В болница?

Не миришеше на болница, а по-скоро на зоологическа градина. Освен това разбра, че не е в легло. Лежеше на пода. А с голата си кожа усещаше мекия мъх на килим.

Отвори очи. Под смътната синя светлина видя до себе си купчина възглавници. Сигурно е лежала върху тях, преди да се търкулне.

Синя светлина! Възглавници!

Къде се намирам?

Стискайки зъби от болката, която разкъсваше утробата й, внимателно се повдигна на ръце и колене. Наложи си да се изправи. Олюля се и разпери ръце, за да запази равновесие. След това бавно се обърна.

Тук няма никой. Сама съм.

Стаята беше с мъничко по-малка от нейната спалня у дома. Погледна нагоре и видя, че таванът бе покрит с огледала. С изключение на килима и възглавниците, стаята беше гола. Нямаше нито мебели, нито прозорци…