Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

— Никакви снимки. Ако някой иска да има спомен, може да си купи в магазинчето сувенирни книжки за шест долара и деветдесет и пет цента.

Гормън свали фотоапарата и поклати глава, сякаш бе отвратен.

— Голям номер му сви на този наивник — пошушна мъжът от лявата страна на Тайлър.

Тайлър с неохота погледна фигурата на Етел Хюс. Восъчното тяло беше проснато на пода. Широко отворените очи гледаха в тавана. Лицето бе изкривено от болка и ужас. Бялата разкъсана нощница, пожълтяла от времето като стара хартия, беше цялата в ръждиви петна. Дрипите покриваха само гърдите и срамните части. Изложената плът, от врата до бедрата, бе проядена и нашарена с кървящи рани в яркочервено.

— Звярът се появил зад гърба на Етел и скочил върху дивана, докато четяла „Сатърдей ивнинг пост“ .

Маги пристъпи покрай тялото и посочи с бастуна разтвореното списание, което лежеше до разперената дясна ръка на фигурата.

— Това е самият брой, който е четяла, когато я нападнало чудовището. Всичко, което виждате тук, е точно както е било тогава, в онази нощ. Освен телата, естествено — тя се усмихна. — Съгласете се, че не можехме да ги запазим. Но ги заместихме по най-добрия начин. Това е точно копие и е изпълнено с восък от фирмата „Клод Дюбоа“ в Ница, Франция, още през 36-та. Гарантирам ви, че всеки детайл е достоверен, до последната рана. Успях да взема снимките от моргата. Както вече казах, всичко е абсолютно неподправено. Това е нощницата, която Етел носела в нощта на убийството. Тези кафяви петна са истинската й кръв.

— Отвратително! — промърмори момичето, което настъпи крака на Тайлър.

Маги не й обърна внимание.

— Когато приключило с Етел, отвратителното същество започнало да вилнее из салона. Виждате ли онзи бюст на Цезар върху камината? — тя го посочи с бастуна. — Виждате ли, че му липсва носът? И това е дело на Звяра. Съборил бюста на пода. Метнал и половин дузина порцеланови фигури в камината. Счупил този стол. А тази красива маса от палисандрово дърво е била изхвърлена през прозореца. Шумът събудил всички в къщата. Стаята на Лили била точно отгоре — тя посочи с бастуна тавана. — Чудовището сигурно е чуло стъпките й. Тръгнало към стълбите.

Маги дръпна завесите. Накуцвайки, заобиколи въжето и изведе групата от салона. Гормън стоеше близо до нея. На висок глас той каза:

— Мога ли да попитам защо сте сигурна, че събитията са се случили точно в този ред? Както вече споменахте, не е имало никакви свидетели.

— От полицейските доклади и снимките — обясни тя и тръгна по стълбата. — Статиите във вестниците. Било е ясно как се е случило. Ченгетата просто следвали кръвта.

— А Звярът бил ли е ранен?

Тя хвърли на Гормън развеселен поглед.

— Следвали кръвта на Етел — уточни Маги. — Капела от Звяра по целия път до стаята на Лили.

На горната площадка на стълбите тя сви наляво.

Тайлър стигна до края на стълбите и погледна надясно. В дъното червени завеси ограждаха пространство в средата на коридора, оставяйки тесен проход от двете страни. Още един експонат.

Колко ли са, почуди се тя. И колко ли ще може да понесе?

Ейб стисна ръката й успокоително и влязоха в стаята на Лили Торн. Отново групата се пръсна с лице към стена от червени завеси и плюшено въже. В най-отдалечения край Маги дръпна шнура. Завесите се разтвориха. Восъчна фигура в розова нощница седеше изправена в леглото и гледаше уплашено над месинговата му рамка.

— В момента се намираме точно над салона — каза Маги. — Суматохата долу събудила Лили. Тя преместила тоалетката, залостила вратата и избягала през прозореца. Скочила върху покрива на издадения прозорец на долния етаж и оттам — на земята.

Гормън изръмжа презрително.

Маги го погледна остро.

— Нещо притеснява ли Ви, господине?

— Не, не — той поклати глава. — Просто умът ми се отплесна… Моля, продължавайте.

— Винаги съм се чудила — каза Маги — как Лили не се е опитала да спаси децата си.

— Обзела я е паника — предположи мъжът до червенокосата.

— Може би тази е причината — Маги дръпна завесите и групата я последва в коридора. — След като Звярът не успял да влезе в стаята на Лили, той решил да тръгне по коридора.

„Той“ — помисли си Тайлър. Изведнъж Звярът бе станал „той“ — Маги бе започнала да говори за него, сякаш е човек от мъжки пол.

Минаха покрай горната част на стълбите. Когато приближиха ограденото със завеси място, групата се подреди в колона по един. Тайлър пусна ръката на Ейб. Той й направи знак да мине напред и тя пристъпи пред него през прохода между завесите и стената. Ръката й закачи една от гънките на завесата. Дръпна се бързо и усети, че от допира кожата й настръхна. След това коридорът беше празен и осветен от прозореца в дъното.