Ричард Леймън - В тъмните гори

Опита се да се засмее. Но смехът й приличаше по-скоро на ридание.

— Няма да е толкова зле — обади се Нийла.

— И тази перспектива е не по-малко шибана от първата — каза Шери.

— Ще тръгнем, когато се стъмни — намеси се Робинс. — Така че разполагаме с цял ден, за да обмислим бягството.

— Колата е в гаража — съобщи Хог, когато отново се събраха в алеята. — Но прозорците са със спуснати пердета и не можах да видя нищо през тях.

— Странно е, че Филипс е спуснал всички пердета — каза Рой. — Но знаеш ли кое е още по-странно? Това, че вратите са заключени. И предната и задната. Пробвах и двете. Съвсем тихо, разбира се.

— Какво чак толкова странно има в това, че е заключил вратите?

— Просто това, че Филипс не заключва къщата си. Никога. Така че тази работа е подозрителна.

Хог кимна в знак на съгласие. Странно, наистина. Обърна поглед към Розовото листенце. Тя му намигна.

— Ще проникваме ли вътре? — попита той.

— Готов съм, ако и в теб има такава готовност — отвърна Рой и погледна към Розовото листенце. — Какво ще кажеш, сърчице?

В отговор тя близна вътрешната част на лявата си длан и плесна дръжката на чука.

— Какво ще изгубите? — попита Арт. — Ако не ви откарам оттук, ще ви хванат. Нищо не губите, ако ми се доверите.

Джени отпи голяма глътка мляко и остави чашата.

— Не му вярвам, мамо. Още щом се озовем в багажника, ще бъдем под неговата власт — каза тя.

— А как ще се измъкнем оттук?

— Бих могла да се скрия на задната седалка под одеяло така, че да не се виждам. По този начин ще го държа на прицел и ще го застрелям, ако се опита да направи нещо нередно.

— Все пак ония, които са завардили пътя, ще те видят — каза Арт.

— Може би да, може би не. Ако тръгнем по тъмно…

На вратата се звънна.

Настъпи тишина. Джени почувства същата паника, която я бе обхванала неотдавна, когато, след като се бе качила на едно дърво, загуби опора и замалко не падна.

Майка й бе пребледняла и силно изплашена.

Джени пое дълбоко въздух.

— Кой ли е това? — попита шепнешком.

— Не знам — отвърна Арт.

Тя грабна влажната и измачкана носна кърпа.

— Отвори си устата.

Арт се ухили.

Входният звънец отново се обади.

Джени взе лъскавия автоматичен пистолет и опря дулото в устата му. Видя страх в очите му. Той знаеше, че тя може да го застреля. Беше го правила вече.

Арт отвори устата си. Джени пъхна в нея кърпата.

— Мамо, сложи лепенката.

Чу се ново иззвъняване, докато тя крачеше към всекидневната. Погледна към входната врата. Но на нея нямаше нито шпионка, нито процеп, през който да хвърли око.

Страничният прозорец беше със спуснато перде. Тя се запита дали да не рискува и да повдигне крайчеца на пердето, за да види кой е пред вратата.

Не. По-добре ще е просто да изчакам, готова за стрелба.

Който и да е отвън, ще си отиде.

Потрепна, когато топката на бравата се раздвижи.

Ами ако онзи има ключ?

Откъм кухнята се чу трясък на счупени стъкла.

— Джени!

Пердето на прозорчето над мивката се изду навътре под удара на счупеното стъкло. После се показа ръка, която се протегна към корниза. Смъкна го. Пердето падна в мивката.

В рамката на прозорчето се показа бузест, плешив мъж. Рой от мотела. В ръката си държеше тъмен револвер, който бе насочил към Пег.

— Никой да не мърда! — извика той със запотено и усмихнато лице.

Нещо удари в кухненската врата. Тя се разтърси, но устоя.

— Мамо!

Погледът на Рой се отмести от Пег, а заедно с него и револверът му.

Пег легна на пода. Прозвучаха последователно два глухи изстрела, последвани от един по-силен .

— Мамо, бързо!

Пег се пъхна под масата и запълзя.

Вратата отново се разтресе от силен удар.

Пег бутна стола, изпречил се на пътя й. Запълзя към антрето, откъдето Джени бе открила огън.

Момичето пак стреля.

— Можеш да станеш! — задъхано каза то на майка си.

Пег измина останалото разстояние на прибежки. Смъкна се върху килимчето в антрето. Погледна назад — на прозореца нямаше никой.

В следващия миг вратата на кухнята се отвори с трясък.

Връхлетя Уилис Хог и се огледа изненадано. Опита се веднага да отстъпи назад. Но застаналият зад него Рой го избута напред.

Джени стреля. Изненадата на лицето на Хог прерасна в удивление. Той падна по задник и се загледа в дупката, която се бе отворила в корема му.

Рой се прицели бързо и стреля.

Джени изкрещя.

Пег изплашено се обърна към нея. В ръката си Джени вече не държеше нищо. Протегнатите й пръсти силно трепереха. Лъскавият автоматичен пистолет лежеше отхвръкнал на метър от нея върху килимчето.