Ричард Леймън - Нощно шоу

Отблъсна ръцете му и започна да облива с вода гърдите му. Галеше го, като дланите й се спускаха все по-надолу, докато най-сетне пръстите й се убиха около члена му. Той простена.

Тя го пусна.

— Готово — каза тя. — Сега си чист.

Засмя се и се хвърли във водата. Опита се да му избяга, като се отблъскваше с крака от дъното и се ловеше за скалите. Джоуел сграбчи крака й. Тя изрита ръката му и се гмурна под водата. Джоуел изплува на повърхността.

— Мисля, че не сме измили всичката бира — каза той.

— А-ха — усмихна се тя и се приближи до него. Водата стигаше до шията й.

Усети ръцете му върху гърдите си. Притисна се още по-плътно до него. Възбуденият му член докосна корема й. Тя потръпна, прегърна го и го целуна. Вдигна нозе и ги обви около кръста му.

— Искаш ли ме? — прошепна тя в устните му.

Той само изръмжа в отговор.

Тя посегна надолу и го хвана за члена. Беше голям и топъл. Тя се притисна в него и той я прониза, плъзгайки се дълбоко навътре. Линда прегърна още по-силно Джоуел с ръце и крака и усети как прониква все повече.

Той дишаше тежко в лицето й, правейки резки движения, когато Линда стовари камъка върху главата му. Той премигна учудено.

— Това беше последното ти желание — каза Линда и го, удари отново.

Той се опита да я отблъсне, но тя го стискаше здраво с крака и една ръка, продължавайки да го блъска с камъка по главата.

Сграбчи я за косата. Перуката й падна. Джоуел изхленчи и тя го удари отново. Той обърна очи. Олюля се. Линда се отдръпна от него и усети странно чувство на празнота, когато членът му се изхлузи от нея. Джоуел потъна под водата. Тя хвърли камъка и посегна към носещата се по повърхността перука. Намести я на главата си и се върна при Джоуел.

Тялото му се люшкаше малко под повърхността на водата с лице към дъното. Ръцете и краката му някак мързеливо се поклащаха, течението вееше косите му.

Тя го сграбчи за косата и го завлече на дъното. Обърна го по гръб и затисна главата му между краката си.

Реката се пенеше около тялото й. Течението го теглеше и се мъчеше да го повлече.

Най-сетне Линда отвори краката си.

Тялото отплува с краката напред и изчезна в мътната вода.

— Ще трябва да се откажем от мачетето — каза Роджър.

— Какво?

— Знам, че това ще ни забави и че всичко е готово. Ще стигнем до сцената на убийството и ще продължим в понеделник.

— Какво му е на мачетето? — попита Дани.

— Нищо. Много е хубаво — стисна рамото й той, за да я утеши. — Обаче гледах „Тринадесети, петък — Част II“ по телевизията и там на един от героите забиват мачете в лицето.

— Знам. Казах ти го още преди един месец.

— Да не го правим на въпрос. Вместо с мачете нашето момче ще бъде посечено с брадва. — Той се обърна и изкрещя: — Брус, брадвата!

Реквизиторът, който беше в другия край на студиото до машината за кафе, кимна и се завтече да я донесе.

— Почакай само да я видиш — каза Роджър. — Ще я забием право в челото на Бил, също като мечетето, но никой няма да може да ни обвини, че копираме от „Тринадесети, петък — Част II“. Брус!

— Ида — извика реквизиторът и се втурна към тях с блестяща нова-новеничка брадва в протегнатите си ръце.

Подаде я на Роджър.

— Гадничка е, а? — намигна Роджър иззад тъмните си очила и поглади с пръст острието.

— Дори прекалено — каза Дани. — Много по-тежка е от мачетето и разпределението на тежестта ще е различно.

— Е, и?

— Това значи, че решетката няма да издържи на удара.

— Твоят човек ще трябва да си премери удара.

Тя поклати глава.

— Трябва да удари достатъчно силно, за да пробие маската. Твърде е рисковано. Освен това, не би изглеждало убедително. Брадвата не е като мачетето, Роджър. Не може да потъне само на няколко сантиметра. Не и при удара, който искаме нашият маниак да нанесе на Бил. — Дани посочи с пръст челото си. — Брадвата направо би отнесла скалпа оттук нагоре.

Роджър се ухили и кимна.

— Прекрасно. Така и ще направим.

— В такъв случай ще ни трябва цяла изкуствена глава.

— Ще я направиш ли до понеделник?

Тя кимна.

— Майкъл е с почти същия ръст като Бил. Можем да използваме неговия манекен и да сменим само главата.

— Чудесно, чудесно. Захващай се за работа, детенце.

Докато излизаха от студиото, Дани обясни положението на Джак.

— Това значи, че за днес сме приключили — каза той.

— Да.

— Добре. Ако докараш колата, ние с Брус ще се погрижим за Майкъл.

— Не. С удоволствие бих разгледала старите манекени. Тук е същински музей.