Ричард Леймън - Нощно шоу

— Не те ли е блъснала кола?

Той дигна кутията към устата си. Ръката му трепереше.

— Точно така. Просто не гледах накъде вървя. Глупаво, нали? Просто изтичах на улицата и бух!

— Божичко!

Тя замижа от блясъка на слънцето, отразило се в капака на бирената кутия. Залочи жадно.

— Готов ли си за пилето?

— И още как.

Тя остави бирата и отвори кошницата.

— Извинявай, но нямам сладолед — само бира и пиле.

Той се засмя, но смехът му прозвуча доста нервно.

— Какво предпочиташ — кълки, бутчета или гърдички?

— Все едно.

— Бас държа, че си падаш по гърдичките.

Той се изчерви. Дори пъпчивата му брадичка леко порозовя.

— Нямам нищо против — отвърна той.

Линда му подаде препечено парче месо и салфетка. За себе си взе кълка.

— Хубаво е тук, нали? Толкова тихо и спокойно.

— А-ха — съгласи се той с пълна уста.

— Радваш ли се, че реши да дойдеш?

Той се усмихна и изтри мазните си устни със салфетката.

— И още как!

Продължиха да се хранят мълчание. Линда отвори още две кутии бира, подаде втората гърдичка на Джоуел и захапа втората кълка.

— Знаеш ли, аз не ти се сърдя.

Той спря насред хапката.

— А?

— Говоря за катастрофата. Не се сърдя на никого.

Слънчевите очила се плъзнаха надолу по носа му. Той ги бутна нагоре с мазен пръст.

— Не разбирам.

— О, разбираш. Вие просто се забавлявахте. Откъде бихте могли да знаете, че ще направя такава глупост.

— И все пак не знам за какво гово… — намръщи се той.

— За теб, Арнолд и Тони. За къщата на Фриман. За Джаспър и щурия призрак. — Тя се разсмя и поклати глава. — Направо ми изкарахте акъла. Бях напълно сигурна, че Джаспър ще ми отсече главата.

— Това беше Тони — измърмори Джоуел.

— Джаспър е бил Тони?

— Да. Той, ъ-ъ, мина отзад. Беше си приготвил всичко на втория етаж — грима и изкуствената глава. И брадвата.

— Ама че работа — каза тя, чудейки се защо досега не се беше сетила. — Сигурно Тони е бил главният вдъхновител.

— Да. От задната страна на къщата имаше стълба, по която трябваше да слезем, но когато те блъсна колата… — Брадичката му се разтрепери. — Божичко, съжалявам. Постъпих като пълен тъпак, като се навих да отида с него. Понякога Тони има щури идеи.

— Всичко е наред. Не се притеснявай. Не съм те довела тук, за да говорим за това. Просто си помислих… че може би се чудиш дали съм те познала. Казах го само, за да разбереш, че не ти се сърдя.

Тя отпи от бирата си.

— А всъщност идеята хич не беше лоша. И аз бих се навила да прецакам някого по този начин.

— Наистина ли?

— Някой като Тони.

Джоуел се засмя. Обърна се, свали слънчевите очила и потри очи.

— Тони го заслужава.

— Разбира се, къщата на Фриман вече я няма.

— Да, бе. Ама че работа!

— Във вестника пишеше, че някой я е подпалил. Дали не е Тони?

— Не. Той замина. Не знаеш ли?

— Така ли?

— Да. Още щом завърши училище. Замина за Холивуд.

— И какво ще прави там?

— Иска да прави филми на ужасите. Нали знаеш, че винаги си е падал по тия неща, но след това, което се случи с теб… Явно е взел окончателно решение. Той много се промени.

— Откъде знаеш, че е в Холивуд?

— От Арнолд. Двамата си пишат. Тони се мъчи да навие Арнолд да отиде при него и да работят заедно.

— А на тебе писал ли е?

Джоуел поклати глава.

— Ние на практика скъсахме отношенията си. След това, което се случи.

— Ти толкова ли се притесни?

Той кимна.

— Много мило от твоя страна, Джоуел.

— Не биваше да допускам да го прави.

— Щеше да го направи и без теб. Още пиле?

— Не, благодаря.

— А какво ще кажеш за още една бира? Да ги изпием, докато са студени.

Подаде му една бира, отвори последната за себе си, отпи и потри буза в ледената кутия.

— Ох, колко е хубаво!

Разкопча горните две копчета на блузата си. Когато мушна кутията в деколтето си, Джоуел извърна очи. От студа зърната на гърдите й настръхнаха. Тя разкопча още едно копче и търкулна кутията по корема си. Джоуел, с лице към реката, лочеше бирата си.

— Трябва да опиташ.

Той сви рамене и продължи да пие. Линда излази до него.

— Не, недей…

— Легни!

— Не, наистина… — смотолеви той, но не оказа съпротиви, когато Линда бутна рамото му.

Той легна по гръб и изпъна крака. Стисна бирата в ръка.

Линда коленичи до него. Наведе се да свали очилата му, а блузата й провисна. Той погледна гърдите й и бързо вдигна очи към лицето й. Замята се, когато тя започна да откопчава копчето на ризата му.

— Ама защо…?