Ричард Леймън - Нощно шоу

— Няма да боли — изсмя се тя и продължи да разкопчава ризата. Гърдите му бяха бледи и неокосмени. — Готов ли си?

Той кимна. Линда притисна кутията към дясната му гръд. Той се сви, но веднага се разсмя.

— Виждаш ли? Нали ти казах, че е хубаво!

— А-ха.

Кутията остави влажно петно на кожата му. Тя я търкулна към лявата му гръд и надолу по ребрата му. Той глътна корем при студения допир. Ерекцията изду бермудите му.

— Обърни се, ще разхладя и гърба ти.

— Ужасна си!

— Ама ти харесва, нали?

— А-ха — призна той и седна.

Линда му помогна да свали ризата си. Той се обърна и легна по корем. Настръхна, когато бирената кутия се затъркаля по раменете му. Линда я движеше бавно нагоре-надолу, след което изведнъж я изля на гърба му. Бирата закипя по кожата му.

— Хей! — изкрещя той и се претърколи.

Линда със смях го подгони, пръскайки с бира косата, лицето и гърдите му.

— Не! Недей!

Тя спря и допи последните глътки.

— Божичко! Измокри ме целия!

— Приятно е, нали?

— Станах на нищо!

Той избърса гърдите си и вбесено погледна към ръцете си. Изглеждаше така, сякаш щеше да се разплаче.

— Извинявай. Мислех, че ще ти хареса.

— Станах на нищо!

— Можеш да ми го върнеш — предложи тя и вдигна бирата на Джоуел. Разклати я. — Пълна е до половината. Хайде!

Той поклати глава.

— Иска ти се, личи ти.

— Няма значение — отвърна той.

— Хайде. Трябва да играем честно.

— Не искам да те изцапам.

Линда остави бирата на одеялото. Свали блузата си.

Джоуел зяпна.

— Излей я върху мен — прошепна тя.

Напълно замаян, Джоуел вдигна кутията. Приближи на колене.

— Върху гърдите ми — каза тя.

Джоуел вдигна кутията и я наклони надолу. Студената бира плисна върху рамото на Линда, потече към гърдите й, раздели се на струйки, част от които заобикаляха подутата плът, а други се стекоха направо, през зърното. Джоуел не можеше да откъсне очите си. Премести кутията и бирата обля и другата й гръд, изтичайки към корема й.

Линда стенеше и мачкаше гърди, сякаш искаше да втрие течността в кожата си.

Джоуел изпразни консервата.

Линда се усмихна и отпусна ръце.

— Божичко! Измокри ме цялата! Станах на нищо!

Устата му се изкриви в нещо като усмивка.

— Не мога да се прибера така у дома — каза тя. — Смърдя на бъчва.

— Аз също — рече Джоуел.

— Хайде да се измием тогава — прошепна тя.

Той кимна, все още вторачен в гърдите й. Очите му останаха приковани в тях и когато Линда се изправи. Когато тя започна да разкопчава шортите си, погледът му се премести надолу и устата му зейна.

— Цял следобед ли ще лапаш мухите? — попита Линда. — Идваш ли?

Тя изрита шортите си и се изправи гола пред него с леко разкрачени нозе, с ръце на хълбоците и наклонена на една страна глава.

— Е?

Той премигна. Облиза устни. Явно му беше трудно да поеме дъх.

— Имаш ли нужда от помощ?

Той поклати глава.

— Хайде… хайде, ти върви. Аз ще дойда. След минутка.

— Добре, срамежливецо.

Тя се обърна и се спусна по тревата. На брега, където тревата свършваше, беше каменисто. Тя внимателно пристъпи по камъните и нагази във водата. Не беше много студена, просто приятно прохладна. Когато стигна до бедрата й, Линда се обърна.

Джоуел се спускаше по брега прегърбен, сякаш му беше студено, прикривайки с ръце раираните си боксьорски шорти. Заклатушка се несигурно върху камъните.

— Хей! — извика Линда. — Нали не искаш да намокриш шортите си? После какво ще кажеш на майка си?

Той изръмжа. Обърна се и ги свали. Затисна ги с камък на земята и тръгна заднишком във водата. Когато тя достигна коленете му, той клекна. Обърна се и запляска с ръце към по-дълбокото. На няколко метра от Линда се спря. Клечеше във водата, скрит до раменете, и я гледаше. Беше уплашен, но изпълнен с желание.

— Ела тук — каза Линда. — Измий бирата от мен.

— Божичко!

— Хайде де!

Той се заклати като паток към нея.

— Не се крий от мен. Изправи се.

Той стана, скръстил шепи върху члена си.

— Пръскай ме — прошепна Линда. — Изтъркай ме. Измий всичката бира.

Ръцете му потънаха във водата. Той започна да я пръска и явно изостави опитите да се прикрива. Членът му стърчеше — твърд и възбуден. Започна да търка с длани тялото на Линда. Отначало го правеше делово, сякаш наистина искаше да я измие. Ала пръстите му започнаха да се задържат върху гърдите й, да ги обгръщат, да докосват и лекичко да стискат настръхналите й зърна.

— Сега е твой ред — каза Линда.