Ричард Леймън - Нощно шоу

Тя отпи. Една хладна капка се търкулна по брадичката й и се стече между гърдите й. Тя проследи пътя й с пръст, избърса я и близна връхчето на пръста си.

Добре, че не изцапа нощницата си.

Тя облиза столчето на чашата, ръба и отново отпи.

Погледът й се спря на телевизионния екран. Санди Чънк четеше новините.

А какво стана с филма? Сигурно е свършил.

Какъв филм гледаше? А, да. „Далас“.

Сигурно е свършил.

Допи виното в чашата си. Остави я до локвичката и вдигна бутилката. Няколко капки се стекоха в чашата. Тапата се изтърколи към гърлото, но запря в стеснението и отново падна на дъното, когато Синтия остави шишето на масата.

Убит войник. Така ги наричаше Мъри.

Не тапите, а бутилките.

Убит войник с коркова тапа в корема.

Телефонът иззвъня.

Тя изохка и се надигна от дивана. Олюля се над масичката за кафе. Вдигна ръце, за да запази равновесие, и зърна отражението си в огледалото над камината. То се вторачи в нея така, сякаш виждаше непознат. Повдигна вежди, ухили се глупаво и махна с ръка.

— Здрасти, маце! — каза тя и намигна.

Момичето в огледалото също намигна.

— Извинявай, извинявай. Трябва да вдигна телефона.

Мина странично покрай масичката за кафе. В трапезарията беше тъмно и се наложи да се хване за един стол, за да не падне. С три дълги крачки успя да се добере до вратата на кухнята. Подпря се с рамо на рамката и вдигна слушалката.

— Ало? — произнесе внимателно тя.

В отговор прозвуча тих съскащ шепот.

— Ало? — повтори тя.

— Ш-ш-ш… ш-ш-ш… ах.

— Лесно ти е да го кажеш — каза тя и се изхили. — Хайде де, кой е?

— С-с-с… Синтия.

— Не. Аз съм Синтия. Кой се обажда?

— С-с-студено е.

Дрезгавият глас я накара да потръпне. Тя плъзна ръка по стената и напипа ключа на лампата. Светлината заля кухнята.

— Не съм в настроение за шегички — каза тя.

— Липсваш ми… Синтия.

— По-добре кажи кой си.

— Нима… си ме забравила… толкова… скоро?

Тя затвори.

— Тъпанар — промърмори тя и разтърка ръце.

Кожата й беше настръхнала. Зърната на гърдите й стърчаха през меката дантела на нощницата. Трябва да се загърне в халата. Ще се почувства по-добре. Може и да си пийне още малко вино.

Тя дръпна вратата на хладилника и извади висока тънка бутилка шардоне.

Телефонът отново издрънча и я накара да подскочи. Тя грабна слушалката.

— Ало?

— Синтия — прошепна същия глас.

— Кой , по дяволите, се обажда?

— Аз… те искам… тук, при мен. Толкова е тъмно. Толкова студено.

— Кой е?

— Мъ-мъ-мъ… мъъъъъ… Мъри.

Бутилката се хлъзна от пръстите й. Тупна на земята, но не се счупи. Само се търкулна и спря.

— Ти не си в ред.

— Не. Мъртъв съм.

— Ти си ненормален перверзен тип и аз сега ще повикам ченгетата.

— О, Синтия. Толкова ми е студено. Имам нужда от топлината ти. Искам да се любим.

— Лайно!

— Идвам при теб.

Тя тръшна слушалката. Дръпна шнура и изключи телефона. Втурна се в спалнята и изключи и втория апарат на нощното шкафче.

Така!

Мръсник! Лайно! Не познаваше никой, който би бил способен на такова нещо. Сигурно е някой непознат, който е взел номера й от указателя. Сигурно звъни подред на всички вдовици.

Ненормален!

Искам да се любим.

Идвам при теб.

Не, няма да дойде.

Сигурно е просто психопат, който се гаври по телефона.

Тя легна на мекия килим до леглото. Таванът бавно се завъртя.

Дали да не отскочи до Барбара?

Да, но тя е на двадесет минути път по магистралата. Не съм в състояние да карам.

Дали да не се обадя на Барбара? Да я повикам да дойде?

Може.

Той няма да дойде. Тия типове никога не го правят. Така казват ченгетата по телевизията. А типовете винаги идват. Но това става във филмите. Този няма да дойде.

Някакъв безобиден психопат.

Психопат. Отвратителна дума, „психопат“.

И изведнъж осъзна, че ще повърне. Хвана се за устата, изправи се на крака и се втурна към банята. Стомахът й се свиваше. Гърлото й се напълни. Тя подложи шепи под брадичката си, мъчейки се да задържи топлата течност, и в този миг стигна до тоалетната. Надвеси се и повърна. Разплака се.

Когато свърши, тя се избърса с тоалетна хартия. Запали лампата в банята. Деколтето на нощницата й се беше изцапало. Опита се да избърше част от мръсотията с ръка и дори й мина през ума да изхвърли нощницата, но Мъри й я беше подарил на последния им празник на Свети Валентин.

Завъртя крана на душа. Когато водата стана достатъчно топла, тя се покатери във ваната и дръпна завесата. Струята я шибна през лицето, заблъска клепачите й, напълни зейналата й уста. Напои нощницата и тя прилепна по тялото й. Усещането беше приятно, почти еротично.