Ричард Леймън - Нощно шоу

Тя взе сапуна и натърка нощницата на гърдите си. Наведе се и вдигна нощницата. Задърпа я нагоре и най-сетне се освободи от нея. Изплакна я и я изстиска, след което дръпна завесите и я хвърли върху мивката. В този миг й се стори, че чува телефона да звъни.

Невъзможно. Въобразява си.

В къщата отново отекна глух телефонен звънтеж.

Стомахът й се преобърна. Наведе се и завъртя крановете.

Ето го пак — дълъг и настоятелен, звънтежът се впиваше в плътта й като нокти на мъртвец.

Не може да бъде, каза си тя.

Тишина. Тя чакаше, стискайки крановете, за да не падне. По гърба й капеха ледени капки.

Спря, помисли тя. Слава Богу, че… Този път се звънеше на пресекулки и изобщо не приличаше на телефона.

Звънят на вратата!

Някой звъни на вратата!

Идвам при теб.

Това не е Мъри. Не се обади Мъри. Той е мъртъв. Дори гласът не беше неговият. Освен ако не се е променил по някакъв начин. Освен ако катастрофата… Не, не, не. Обади се някакъв психопат.

И сега той звъни на вратата.

Не може да влезе.

Ами ако може?

Може и да не е той. Може да е Барбара или Луиз, или някой съсед, или дори полицията.

Синтия се измъкна от ваната и се затича към спалнята, оставяйки след себе си мокри следи. Дръпна хавлията от закачалката в гардероба. Звъненето беше прекъснало. Може би се е отказал? Или е тръгнал към задния вход? Ами ако е някой приятел?… Не може да го изпусне. Тя напъха мокрите си ръце в ръкавите и се затича през трапезарията. Загърна хавлията и я стегна с колана.

Минавайки през хола, Синтия взе ръжена от поставката му до камината. Втурна се към входната врата. Хвана дръжката и изведнъж всички сили напуснаха ръката и цялото й тяло.

Ами ако се е притаил от другата страна на вратата?

Не е Мъри. Не може да е Мъри. Той стана на парчета след катастрофата и дори да… Не, той е мъртъв, в гроба е и няма начин да е той.

Обади се някакъв психопат, който сега се крие зад вратата. Делят ги две-три крачки.

Ръката й се смъкна от дръжката. Гледаше вратата и съжаляваше, че няма шпионка. Ала дори ида имаше, знаеше, че не би посмяла да надзърне.

Водата се стичаше по босите й крака и попиваше в килима. Синтия се олюля, пое дълбоко дъх и притисна ръка в гърдите си. Сърцето й биеше така, сякаш искаше да разкъса ребрата и да изскочи от гърдите й.

Махай се!

Дали не си е тръгнал?

Вдигна очи към веригата. Беше на мястото си. Би могла само лекичко да открехне вратата, колкото да погледне.

Не. Нямаше сили.

Ала още докато си го казваше, видя ръката си, която бавно се вдигна към бравата. Вцепенените й пръсти се увиха около топката.

Не мога да направя това!

Започна да завърта топката, която пулсираше в дланта й, когато изведнъж вратата изскърца. Тя отдръпна ръката си и отскочи назад. Някой неистово заблъска по вратата и тя сякаш щеше да изхвърчи от пантите.

Внезапно настана тишина.

— АЗ… ТЕ… ЖЕЛАЯ… !!!

— Не! — изкрещя тя. — Върви си!

Дочу бързо отдалечаващи се стъпки.

Отива си!

Някъде навън се затръшна врата на кола. Изръмжа мотор.

Синтия хвърли ръжена. Спусна се към вратата, свали веригата и отвори.

Пред портата на градината й имаше дълга черна катафалка.

Заклати глава. Искаше й се да закрещи, но сякаш някой я душеше. Залитна към долното стъпало. Босият й крак докосна нещо меко и ронливо. Тя подскочи и се хвана за рамката на вратата. Вгледа се в стъпалата и видя, че са изцапани с прясна пръст. Отстъпи назад и посегна към вратата.

И тогава видя ръката.

Беше прикована за външната страна на вратата. Отвратителна отрязана ръка, от която капеше кръв.

Синтия закрещя. Катафалката бързо потегли на заден ход. Момичето се завтече към къщата си и отново изкрещя, когато от ръката цопна огромна капка кръв. Тя тръшна вратата и размаза падналите късчета месо по килима.

Месо ли? Приличаше на телешко. Тя клекна и се вгледа по-внимателно.

Суров хамбургер!

Поемайки дълбоко дъх, тя отново дръпна вратата. Китката на прикованата ръка беше куха. Докосна я.

Гума.

Гумена ръка.

Ала вместо да се разсмее, тя избухна в ридания.

Дани лежеше на една страна и гледаше къпещия се в слънце басейн. Красива лятна сутрин. Заслуша се в чуруликането на птиците. Някъде далеч бръмчеше косачка. Хладният ветрец погали голите й рамене. Тя придърпа нагоре чаршафа.

Само да не беше канила Антъни. Можеха да прекарат прекрасен ден. Само двамата с Джак. Щяха да се излежават до късно в леглото, да закусят край басейна, да поработят няколко часа в работилницата, а после да поплуват и да се попекат на слънце.