Ричард Леймън - Плът

Взе го. Етикетът с цената все още беше залепен за дръжката. Бяха го купили днес следобед от железарския магазин, за да има какво да използва Джейсън срещу изфабрикувания маниак.

Роланд втъкна дървената дръжка в колана на панталоните.

Отвори калъфа на ножа, извади го и разтвори острието. Чу се слабо щракване.

Като застана с лице към вратата, Роланд изгаси светлината. Отвори вратата.

— Джес? — прошепна той високо.

— Намери ли го?

— Да, но ела за малко.

Чу как Джейсън влачи краката си по пода.

— Влез за малко. Трябва да поговорим.

Джейсън влезе вътре и затвори вратата.

— Какво има?

— Започвам да се страхувам.

— О, Боже…

— Не, наистина — пресегна се, напипа рамото на Джейсън и го стисна. — Не вярвах, че оня тип може да се появи, но вече не съм сигурен. Ами ако го стори и ние не успеем да се справим с него? Искам да кажа, той може да избие всички ни.

— Успокой се, Ро. Та ние сме двама и на наша страна е елементът изненада, а освен това — и аз не вярвам, че ще цъфне. Ще изчакаме два часа, след което ще приберем Силия и…

Роланд заби ножа в корема на Джейсън. От удара той се стовари върху вратата. Роланд завъртя острието, извади го и отново го заби. Джейсън сграбчи китката му. Изтегли ножа и освободи окървавената си ръка от хватката на Джейсън. Преди да успее да нанесе следващия удар, нещо го блъсна в гърдите и го запрати назад. Залитна в тъмнината и усети как ще падне. Ръбът на някакъв предмет — на мивката? — се опря в задника му. Краката му се хлъзнаха напред по мокрите плочки. Падаше. Подпря се с лакти на мивката и се надигна, докато се опитваше да прибере краката си. Те продължаваха да се плъзгат напред.

Лампата светна.

Видя Джейсън на колене, с рамо опряно във вратата. Стената около ключа за осветлението беше нашарена с кървави отпечатъци. Изглежда за Джейсън е било особено важно да запали лампата и да види какво става. Съквартирантът му извърна глава и погледна Роланд. Цветът на лицето му беше пепелявосив. Очите му сякаш щяха да изхвръкнат, а устата му бе толкова широко отворена, че се бе разцепила в краищата и кръв се стичаше по брадичката.

По-голямата част от пода между двамата беше покрита с растящо кърваво петно. Петите на протегнатите напред крака на Роланд бяха топнати там. Все още опрян на мивката, той присви колене и най-после успя да придърпа краката си. Внимателно се изправи като продължаваше да се придържа за мивката.

Джейсън се вкопчи в топката на врата и се опита да се надигне. Подхлъзна се. Стовари се на задника си. Чу се слабо изшляпване, когато се свлече в локвата кръв.

Роланд прехвърли ножа в лявата си ръка. Изтегли чука от колана и тръгна бавно напред. Приплъзваше краката, защото не смееше да ги отдели от пода. Джейсън го гледаше със зяпнала уста и вдигна ръка, за да се предпази от удара. Роланд замахна и чукът се стовари върху китката. Ръката му се отметна. Роланд нанесе удар с чука с всичка сила върху главата на Джейсън. Чукът потъна само около сантиметър. Като го повдигна, видя вдлъбнатина с размер на четвърт доларова монета и със сплъстена вътре коса. Кръв започна да изпълва дупката. Той замахна още веднъж като се стараеше да уцели същото място. Леко извитият чук изкърти парче от черепа при ръба на първата дупка. Бликна кръв и потъна навътре.

Роланд остави чука загнезден в главата на Джейсън. Отдръпна се, за да се наслади на делото си. Джейсън седеше на пода. Гърбът му бе опрян на вратата, краката — протегнати напред, а ръцете висяха безжизнено отстрани на тялото. Панталоните и долната част на ризата му бяха подгизнали от кръв. Кървящата му глава бе клюмнала напред, брадичката му се опираше в гърдите. Чукът изглеждаше като причудлива шапка, нахлузена за карнавал.

Макар Джейсън да не помръдваше, количеството кръв, което продължаваше да се лее от главата му подсказваше, че още не е мъртъв.

Някои хора не умират лесно, помисли си Роланд.

Мисълта го изненада. В края на краищата Джейсън бе едва втората му жертва, а Дана не му създаде никакви проблеми.

Но знаеше, че е имало и други. И някои бяха умирали доста бавно. Не е кой знае колко мистериозно, каза си той. Спомените за останалите убийства явно принадлежаха на приятеля му. Усмихна се и погали издутината на врата си. Усети как нещото там бавно се размърда и лека вълна от наслада заля тялото му.

Продължавай, каза си той.

Приплъзна се обратно до Джейсън. Като се придържаше за топката на вратата, той разряза гърлото му от ухо до ухо.