Ричард Леймън - Плът

О, Господи! Колко бе възбуден! Нещо напираше в него. Вълни го разтърсваха.

— Джейсън? — чу се гласът на Силия.

— Джейсън не е тук. Джейсън… — и изведнъж Роланд чу собствения си глас да крещи. — ДЖЕЙСЪН БЕШЕ ЗАЕТ С ТОВА ДА УМИРА!

Той сграбчи китката й и щракна халката.

В следващия миг, преди Силия да успее да започне да се бори или крещи, той щракна другата халка около китката на лявата си ръка.

Алисън се събуди. Слънчевата светлина огряваше леглото й. Топлият бриз, който влизаше през отворения прозорец, ухаеше на цветя и трева. Някаква птица грачеше с дрезгав глас. Сякаш бе ядосана от приятното чуруликане на съседите й. Някъде в далечината прокънтяха камбаните на църквата. Алисън си представи пеещите богомолци: „… и ще се срещнем на красивия бряг…“

Чувстваше се добре и се протегна под чаршафа. Отметна го и с изненада установи, че е сложила новата синя нощница.

Възнамеряваше да я облече при специален случай. Може би тази нощ по някакъв начин беше специална.

Сети се как се качи в таванската си стая, след като с Хелън поиграха карти и гледаха телевизия. Седна на бюрото и се загледа в снимката на Евън, окачена на таблото й за съобщения. Докато мислеше за него, я обхвана чувство на самота и празнота. Вероятно и в момента бе с Трейси Орган-Морган. Копеле! В стремежа си да го нарани, откачи всички снимки. Започна да къса една от тях на парченца. На снимката двамата с Евън се държаха за ръце. Силия я бе направила преди две седмици на моравата зад аудиторията „Бенет“. Евън беше с тениска с надпис: „Поетите го правят с ритъм.“ На лицето му имаше глупаво изражение. Защото вместо да ги насърчи с обичайното „А сега кажете мармалад!“, Силия бе изтърсила: „Кажи — аз съм коварен лингвист!“

Алисън късаше снимката, хвърляше късчетата в кошчето и ридаеше. Не можеше да си представи да унищожи друга. Затова събра останалите на купчина, притегна ги с ластик и ги скри в горното чекмедже на бюрото.

Все така наскърбена, се съблече и отвори гардероба. Възнамеряваше да сложи обикновена нощница, но новата — синя и лъскава — попадна пред погледа й. Нямаше причина да я пази. Нямаше за кого да я пази. Защо тогава да не й се наслади? Нахлузи я и въздъхна, когато усети как материята се плъзга по кожата й. Избърса очи и се огледа в огледалото. Гърдите й ясно се виждаха под прозрачния плат. Размърда се, така че единият от тънките ширити се плъзна по рамото. Изяж си сърцето от мъка, Евън, помисли си тя. Ще си глътнеш езика, ако някога ме видиш така, но това няма да те огрее. Малшанс, глупако.

Спомените донесоха част от снощната болка и отнеха малко от удоволствието й да лежи в огряното от слънце легло и да усеща лекия бриз.

Алисън се надигна и отиде до прозореца. Навън всичко изглеждаше много красиво. Трябва да направи нещо, да намери начин да се забавлява. Неделните дни бяха чудесни, преди да се появи Евън, и можеха отново да станат такива.

Денят изглеждаше прекрасен за разходка. Да отиде в заведението на Джак и да хапне една от онези сърповидни кифли с пълнеж от сирене, наденичка и яйца. Да забрави за ученето, да купи нова книга — някой нашумял трилър. По-късно, с книгата и радиото да седне във вътрешния двор и да прекара няколко часа на слънце. Или да отиде до парка и да се попече, да се разходи до потока. Там поне никой няма да те закача. Дворът сигурно щеше да е препълнен в ден като днешния. Зависи. Какво предпочитащ — да си сама или да има хора и, може би, да срещнеш някого? Ще има доста момчета на двора. Е, добре. Ще реши, когато му дойде времето.

Прекоси спалнята и отново усети колко приятно материята на нощницата гали кожата й. Настроението й се подобри.

Какъв беше онзи разказ на Хемингуей? Някакво хлапе, вероятно Ник Адамс, си ляга една вечер в лошо настроение, защото се е разделил с приятелката си. Или я беше видял с някой друг? Важно беше последното изречение. Легна си като се чувстваше съвсем кофти. А на другата сутрин бе буден цял половин час, преди да се сети, че е с разбито сърце.

Страхотна история.

Ник Уинстън не знаеше какво говори, когато се нахвърляше срещу Хемингуей.

Защо не намине покрай Уоли довечера? Може да срещне Ник?

Наистина ли искаше да го види?

Изхлузи нощницата през главата, сгъна я внимателно и я постави в чекмеджето на гардероба. Натърка подмишниците си с дезодорант. Прииска й се да се изкъпе. Не, по-добре да го запази за следобеда, след като приключи с печенето.

Сложи пликчета и облече жълтата рокля без ръкави. Обу сандалите. Взе чантата и излезе от стаята.