Ричард Леймън - Плът

— Бил е тук снощи — напомни му Роланд. — И попадна на добра плячка. Защо тогава да не се върне и да опита пак?

— Звучи налудничаво.

— Когато се появи, ще го сгащим.

Джейсън пак поклати глава. Оттласна се от вратата и отиде да пусне водата в мивката.

— За да не ни чуе — обясни той.

— Къде е тя?

— Близо до входната врата. Постилаше одеялото.

Джейсън наплиска лицето си с бода, избърса се с предницата на ризата си и отново се облегна на вратата.

— Накърка ли я? — попита Роланд.

— Напълно.

— Чудесно.

— Чувствам се като отрепка.

— Нищо няма да й се случи.

— Ако оня тип дойде…

— Ще го хванем. И той ще ни отведе при Дана.

— Силия ще разбере, че съм я използвал, ако оня наистина се появи.

— Какво ти пука? Нищо не може да направи. Не си я отвлякъл или нещо такова. Дошла е тук доброволно.

— Не е имала предвид, че ще бъде използвана като примамка.

— Голяма работа. Е, може и да се стъписа. Но ти пък ще си намерил Дана. Струва си, нали?

— Предполагам.

Роланд стана.

— Най-добре да отидем там — реши той и спря водата. — Няма да е гот, ако нашият човек побегне с нея, докато седим тук и плещим. Ти иди при нея, но тихичко. Мълчи си. За да успеем, тя трябва да е сдала.

— Беше бая намотана, когато я оставих.

— Възбудена ли беше?

— Да. И доста нервна.

— Ако е будна — начукай я. Това би трябвало да я поуспокои. Веднага щом заспи, ела пак тук. Няма да е особено подходяща примамка, ако се навърташ наоколо.

— Не знам — продължаваше да се колебае Джейсън.

— К’во не знаеш?

— Цялата тази работа не ми харесва. Май най-добре да я прибера вкъщи.

— Не ставай глупак.

— Ро, тя е симпатяга. Харесвам я.

— И си готов ей така да зарежеш Дана?

Джейсън направи гримаса, все едно го е свил стомаха. Фразата му подейства, помисли си Роланд. „Да зарежеш Дана.“

— Ще отида да видя какво става — промърмори Роланд.

Направи му знак да се отмести, загаси осветлението и бавно завъртя топката на вратата. Езичето се дръпна съвсем безшумно. При отварянето пантите не издадоха никакъв звук. Ухили се. Бе помислил за всичко. По-рано, когато отвори заключената врата с помощта на ножа, смаза бравата и пантите.

Стъпките от босите му крака по дъсчения под не се чуваха. Долавяше стъпките на Джейсън зад гърба си, но те не бяха особено шумни. Като прокара ръка по стената, откри вратата към трапезарията и спря.

Джейсън постави ръка на рамото му.

Светлината в тоалетната преди малко пречеше на Роланд да вижда в тъмнината. Освен сивите участъци около прозорците, всичко изглеждаше черно. Заслуша се, но единствено долавяше собственото си сърцебиене и тежкото дишане на Джейсън. Звучеше сякаш току-що е приключил спринтово надбягване. Дъхът му миришеше на алкохол.

Роланд се изви настрани и опря гръб в касата на вратата. Напипа ризата на Джейсън и леко го дръпна. Джейсън мина покрай него и тръгна към помещението.

Всичко върви чудесно, помисли си Роланд.

Надяваше се Силия да е будна. Искаше Джейсън да я начука. Ако почнат да го правят, щеше да се приближи и да гледа. Нямаше много да се види, но щеше доста да се чуе. А останалото можеше да си го представя. Вчера на Търговската алея добре я огледа. Нея и приятелката й — онази, хубавата.

Тази вечер тя можеше да е тук. Но и така беше добре. Направо беше страхотно. Номерът с любовната среща с Джейсън можеше и да не мине пред приятелката на Силия. А той харесваше своя трик. Любовна среща — примамка. Голям майтап. Някои хора много лесно се манипулират. Поразмъти им само малко главата и ще направят каквото поискаш.

Как върви, Джейсън, стари приятелю? Готов ли си да я нанижеш?

Нанижеш.

Роланд тихичко се изсмя. Усети се и стисна устни.

Чу леки стъпки.

Джейсън се връщаше.

— Трупясала е — прошепна Джейсън.

По дяволите! Значи няма да има представление.

— Чудесно — каза Роланд на глас.

— Къде ще се скрием? Трябва да сме наблизо, нали? Един от нас може да се скрие зад бара.

— Добра идея.

— У теб ли са белезниците?

— Ей ги тук — Роланд потупа предния джоб на джинсите си.

— Ами чука ми?

Роланд не отговори.

— У теб беше, когато те докарах тук.

— Чакай да се сетя.

— Няма да се изправя пред оня тип с голи ръце.

— Сигурно съм го оставил в тоалетната. Да. Точно така.

— Е, иди и го вземи тогава.

Роланд се върна в тоалетната. Влезе и тихичко затвори вратата. Светна лампата. Чукът беше подпряна на стената зад тоалетната чиния. Беше го поставил там, за да не се вижда. Възнамеряваше да се върне да го вземе, когато Джейсън осъзнае, че е без оръжие.