Ричард Леймън - Плът

Силия се наведе напред и се взря през предното стъкло.

— Страховито е — пророни тя.

— Кое?

— Това, че сме толкова близо до мястото, където е станало. Хайде, изключи фаровете.

Той завъртя копчето.

Силия продължи да се взира в тъмнината.

— Мислиш ли, че ще успеем да влезем? — попита тя.

Оказа се толкова лесно. Тя искаше да влезе. Хайде да действам. Да приключа с цялата история.

— Не знам… — започна Джейсън неуверено.

— Страх ли те е? — гласът й звучеше леко завалено.

— Малко. А теб?

Тя не отговори. Облегна се назад. Загледа се в Джейсън, вдигна ръката му и я постави върху голото си бедро.

— Усещаш ли как съм настръхнала?

Той придвижи ръката си леко нагоре. Да, усещаше настръхналата й кожа. Сигурно се бе бръснала, но израсналите косъмчета леко набождаха в горния край на бедрото й. Той прокара ръка от вътрешната страна. Там кожата беше мека — невероятно мека и гладка. Платът на роклята леко докосна края на дланта му. Още два-три сантиметра, помисли си той и…

Няма да ме спре. Знам, че няма да ме спре.

Не. Не бива да си играеш с нея. Особено ако възнамеряваш да изпълниш започнатото.

Ами забрави тогава за плана. Така и така е тъп план.

А ако Дана е жива, ако я държат някъде, ако я измъчват, ако някакъв маниак я изнасилва и това е единственият шанс да бъде спасена? Не можеш да я зарежеш с лека ръка.

Господи, какво да направя?

Отдръпна ръка от крака на Силия.

— Да, настръхнала си. Страх ли те е или ти е студено?

— Развълнувана съм.

Джейсън видя как святкат зъбите й в тъмнината.

— Знам как може да се разкара настръхналото.

— Не съм сигурна, че искам да се разкара. Усещането ми харесва. Знаеш ли, имам чувството, че и отвътре треперя. Много е приятно. Почти сексуално.

— Е, това може да те накара още повече да настръхнеш вътрешно…

Навеждайки се над волана той затършува под седалката и извади бутилка шампанско.

— Ето, това вече е стилно — зарадва се Силия.

Той кимна и започна да сваля станиола около тапата.

Шампанското бе идея на Роланд. За по-сигурно, бе казал той. Напълни я с бълбукащата течност и няма да имаш никакви проблеми да я вкараш вътре. Ако имаш късмет, тя може и да заспи. Тогава ще я внесеш.

Джейсън не знаеше дали иска такава сигурност.

Но искаше време да поразмисли и да реши.

Ако ще влизаме, по-добре тя да е напълно пияна, каза си той.

Докато въртеше телчето, Силия го загърби и с лявата си ръка свали прозореца. После пак се обърна към него.

— Изстреляй тапата през прозореца от моята страна.

— Не искам да те ударя с нея.

— Ако съм във форма, ще я хвана със зъби.

— Не си ли във форма?

— Тъмно е и съм леко замаяна. Затова внимавай да не ме уцелиш.

Джейсън свали телчето, притисна бутилката към гърдите си и започна бавно да върти корковата тапа. Тя проскърцваше. Насочи бутилката далеч от лицето на Силия и доосвободи тапата. Чу се слабо гръмване. Минавайки покрай носа на Силия, тапата излетя през прозореца. Чу я да се смее, докато приближаваше уста към бликналата бутилка. Пенливата течност се разля по ръката и ризата му. Глътка от питието го задави.

— Добре ли си?

След няколко мига се оправи. Отпи отново и подаде бутилката на Силия. Тя я вдигна високо и наведе глава назад. Наблюдаваше как се движи гърлото й, докато пиеше. С въздишка му върна шишето.

— Хубаво е — отбеляза тя.

Обърна се с лице към Джейсън, седна настрани и вдигна крака си на седалката. Коляното й докосна крака му. Вътрешната страна на бедрото й бе извита нагоре. Плъзна поглед по бледата кожа и го спря върху тъмното петно — близо до края на бедрото и прикрито от роклята. Вдигна бутилката. Отпи глътка. Стисна устни и се престори, че продължава да пие, преди да й подаде отново питието.

— Още ли си настръхнала? — попита той.

— Даа… По’ече от вся’ога — заваляше думите тя. — Да има случа’но сиренце и солени бисквитки…

— Опасявам се, че не се сетих за това.

— Мо’е там да има — тя посочи с глава към гостилницата „Оукуд“. Отпи отново. — Все пак е ресторан’, нали?

— Да не би да си гладна?

— Ненаситна съм — заяви тя и Джейсън разбра, че не говори за храна. Тя погледна към задната седалка. — Ей там има одеяло.

Джейсън кимна.

— Грабвай го и ме последвай.

Преди да успее Джейсън да протестира, Силия смъкна крака си от седалката, обърна му гръб и слезе от колата.

— Ей, какво правиш? — попита той, докато тя се измъкваше навън.

— Ще вляза вътре.

— Откачи ли?