Ричард Леймън - Плът

Докато вечеряха, с изненада откри, че Силия все повече и повече го привлича. И се чувстваше отровен от вина. Сякаш предаваше Силия, защото я използваше по този начин. Предаваше и Дана, след като искаше да я смени със Силия.

— Светофарът…

… Е червен, помисли си той. Но бе прекалено късно, за да спре, и затова прекоси кръстовището.

Ръката на Силия се дръпна от врата му.

— По-добре да се съсредоточиш върху шофирането. Ако те спрат в това състояние…

— Права си.

До следващото кръстовище той често поглеждаше в огледалото за обратно виждане.

— Добре ли си? — попита тя.

— Да.

— За какво мислиш?

— За теб.

— За мен, разбира се. Поразен си от моята красота и чар.

Джейсън се усмихна и повтори:

— Красота и чар.

— И си опиянен от нетърпение.

— Доста си проницателна.

— Но кажи наистина — има ли връзка с Дана?

Джейсън усети как нещо в гърдите му подскочи.

— Двамата бяхте неразделни. Изведнъж тя изчезва от хоризонта и се появявам аз. Говори ли ти се за това? Искам да кажа — не е някакъв номер, за да си я върнеш или да я накараш да ревнува, нали?

Точно номер си беше.

Почувства се благодарен на тъмнината, понеже не се виждаше сгорещеното му лице, което вероятно бе алено.

— Въобще не е така — опита се да обясни той. — Скъсахме. Само че не тя ме изостави, а аз нея. Не можех да я търпя повече. Голяма кучка е. Не разбирам какво ме е привлякло първоначално у нея.

Извинявай Дана, помисли си той.

Лайнар, представи си той гнева й. Вярваш на всяка дума, която изрече. За теб съм представлявала единствено момиче за чукане. Но за да сме честни — ти пък за мен беше само един надървен пенис.

Сви по Латам роуд.

— Накрая осъзнах, че нещо не достига — продължи Джейсън. — Искам да кажа — една връзка трябва да е повече от чукане.

— Говориш за две съвършено различни неща — обади се Силия.

— Не знам. Ще ми се поне да харесвам човека, с когото съм, а стигнах дотам да не мога да понасям присъствието й. Тя се оказа лоша, груба, злобна… а не като теб. Ти наистина си привлекателна.

— Да, истински ангел съм.

— В сравнение с нея — да.

Тогава защо те водя натам? Не съм длъжен на Дана. Освен това тя може вече да е и мъртва (почти се надявам… Не!), а и не бива да говоря за нея по този начин. Нищо, че отговаря на истината.

Трябва да направя каквото мога за нея. Поне това й дължа.

А и планът е доста глупав. Няма да даде никакъв резултат.

Така че — ако нищо не стане, закарвам Силия до дома й и тя никога няма да разбере, че е служила за примамка.

А ако даде резултат — за което шансовете са минимални, — така и така никой няма да пострада. Хващаме този тип. Той ни отвежда при Дана…

Или ни отвежда при тялото й, увиснало голо на гредата — обезобразено и безжизнено…

И в двата случая Силия няма да пострада.

Заведи я другаде. Откажи се от цялата идея. Защо не отидете в мотел? Би било чудесно. Не постъпвай така с нея.

— Точно ей там онзи шип се опита да ме смаже — обади се Силия.

— Искаш ли да го разгледаш?

Тя поклати глава.

— Не ми харесва дори да се намирам толкова близо до мястото. Велосипедът ми още трябва да е тук. Не се върнах да го взема.

— Да го приберем сега? Може да го сложим на задната седалка.

Дано се съгласи, замоли се той. Ще приберем колелото и идеята за „Оукуд“ ще отпадне.

— Доста е изкривено. Дори да може да се оправи. Не знам дали го искам. Ще си взема ново, ако реша, че пак ми се кара.

— Сигурна ли си?

— Да.

Джейсън намали, включи мигач и зави по тесния път към ресторанта „Оукуд“. Погледна Силия. Тя го гледаше смаяна.

— Къде отиваме? — прошепна тя.

— Тук има паркинг. Подходящ е, защото е доста изоставен.

— Но онези хора бяха убити тук в четвъртък.

— Да — кимна той. — Четох. Ако предпочиташ да отидем на друго място…

— Не — отрони тя. Не се впусна в повече обяснения.

— Тук поне няма да ни безпокоят — подметна Джейсън. — Никой няма да стъпи тук след случилото се.

— Може да дойде някой заради тръпката.

Пътят блестеше. Джейсън зави надясно. Подкара в кръг като наблюдаваше как светлината от фаровете осветяват паркинга. Нямаше други коли. Светлината попадна върху един от ъглите на ресторанта, след това — върху фасадата. Прозорците проблясваха. Когато осветиха входната врата, той спря.

— Още се приближи — прошепна Силия.

— Ти…? Добре.

Остави колата да се приближи напред, почти до стъпалата към верандата. Спря, изключи двигателя и дръпна ръчната спирачка. Остави фаровете включени.