Ричард Леймън - Плът

Барни вдигна с думите:

— Хигинс на телефона.

— Тук е Джейк — гласът му звучеше нормално. — Епългейт обади ли ти се?

— Да. Ти беше прав за шофьора на микробуса. Отпечатъците от зъбите и кръвната група съвпадат. При теб какво стана?

— Проверих онези, които бяха на местопроизшествието в четвъртък. Всички са чисти.

— Откъде си толкова сигурен?

— Приложих методът на разсъбличането.

— Сигурно много им е харесало. Обясни ли защо го правиш?

— Почти, Заявих, че Смелцър е бъкал от паразити. Доста охотно се подчиниха.

— Можеше да кажеш, че съм наредил оглед за обрязване.

Джейк не реагира на забележката.

— След като приключих, отидох до „Оукуд“. Някой е влизал там. Вратите отпред и отзад са били насилвани. Намерих пакет брашно на пода в кухнята.

— Пакет какво?

— Брашно. Онова дето се използва за готвене, нали знаеш?

— Някой да не е правил сладки?

— Съмнявам се. Няма фурна. Но имаше отпечатъци от крака. Някой е стъпил в кръвта и е оставил отпечатъци. С бос крак. Може би номер 37. И някой е пресушил бутилката водка, която семейство Смелцър остави на бара.

— Как си обясняваш всичко това?

— Може да е някой скитник. Размерът на отпечатъците от крака обаче ме кара да мисля, че е било момиче. Вероятно няколко хлапета от колежа са си направили купон.

— И никакви признаци от подлата змия?

Кожата по краката и челото на Джейк сякаш се опъна.

— Огледа наоколо, нали?

— Огледах. Повече от два часа претърсвах. Не пропуснах сантиметър.

— И нищо не откри, така ли?

— Не го открих…

— Но има още нещо, нали?

— Да — усети, че въздухът не му достига, и че е леко замаян. Седна по-изправен и пое въздух. — Долу в избата, зад стълбището, намерих шест яйца.

— Яйца?

— Да.

— Кокоши яйца.

— Не, не кокоши яйца.

Барни леко подсвирна в телефонната слушалка.

— Неговите яйца?

— Аз… Да, май неговите. Бяха прозрачни… И меки. Червеникави, но прозрачни… Виждаше се вътре… И във всяко имаше нещо като… малко червейче.

— Поднасяш ли ме, Кори?

— Дребни сиви червейчета.

Барни дълго време не пророни дума. Накрая попита:

— Къде са тези яйца сега?

— Още са си там.

— Оставил си ги?

— Стъпках ги.

— Луд ли си? Мамицата му!

— А какво трябваше да направя? Да ги взема като веществено доказателство ли?

— Можехме да ги дадем за изследване, да разберем…

— Знам. Знам, Барни, но малко се шубелисах.

Последва втора дълга мълчалива пауза.

— Добре ли си? — обади се накрая Барни със загрижен тон.

— Справям се.

— Ти не си човек, дето си глътва езика.

— А, много лесно мога да го сторя.

— Не трябваше да те оставям да ходиш сам. Извинявай. Ще се оправиш ли?

— Разбира се.

— Значи размаза малките гадинки?

— Да. Съжалявам.

— Е, може да е за добро. И какво, мама не се навърташе наоколо, така ли?

— Мисля… То може да е навсякъде, но има голям шанс да е напуснало мястото в някое от хлапетата, които са били там.

— Онези от купона?

— Само предполагам.

— Някакви идеи кои са били?

— Само, че едното е било момиче, а не мога да си представя, че е отишла сама. Вероятно е била с момче. Може да открием отпечатъци от вратите и бутилката с водка. Прибрах шишето, за да го проверим. Но не мисля, че ще ни помогне много. В университета в Клинтън има три хиляди студенти и около петстотин ученици в гимназията. А в нашите досиета сигурно има отпечатъци само на десетина-двадесет.

— Ами ако проверим по метода на събличането всяко проклето хлапе в града? Ще ти помагам при момичетата.

— Да, ще ми се да можехме. Или да вземем отпечатъци от всички. Така със сигурност ще го открием.

— Няма гаранция, че онова е в някое от хлапетата — отбеляза Барни.

— Онова?

— Не знам как да го наричам. Та то може да се е омело, преди децата да са пристигнали. Имаш ли предложение какво да правим?

— Всъщност не. Да държим под наблюдение „Оукуд“. Убеден съм, че съществото се е омело. Но има ли шанс хлапаците да се върнат?

— Много слаб, почти нищожен. А ти най-добре си почини. Ако онова е в някого, може пък човекът да побегне. Така няма да ни виси като проблем на главата. Остане ли да се навърта наоколо, то до ден-два, представи си, може да се окаже, че някой е изчезнал или е убит. Това вече ще е от голяма помощ.

— Каквото и да стане, ще трябва да съобщим на хората.

— Благодаря, че ми напомни! — тросна се Барни.

— Ако аз не го сторя, Епългейт ще го направи.

— Така е. Говорихме, когато се обади. Ще си траем до вторник на обед. Ако не сме го сгащили дотогава, обявяваме пресконференция. Той, аз и ти ще станем знаменитости — Тримата бунаци, които паникьосаха нацията. Боже, колко забавно ще бъде. Най-добре да открием кучия му син дотогава.