Ричард Леймън - Плът

— Доста добре, наистина — повтори Алисън.

— Симпатична съм, нали?

— Да, дори направо чудесна.

— Не си личи, че съм повредена стока, а?

— Не. Особено ако човек не знае с каква репутация се ползваш — обади се Хелън.

Идваше от кухнята с кутия бира и пакетче фъстъци. Подаде бирата на Силия.

— Не, благодаря. Пазя си мястото за вечерята.

— Къде е презрамката ти? — попита Хелън.

— Не възнамерявам да се появя в Рибарската хижа с вързана ръка — Силия тромаво помръдна ръката си. — Бинтовах си ръката в лакътя и двете колене.

— Изненадана съм, че имаш дреха, която да може да ги скрие — вметна Хелън.

— Това е, което успях да измисля.

Синята рокля беше с източени ръкави и достатъчно дълга, за да покрие коленете й. Скриваше превръзките, но не съвсем. Алисън забеляза, че те се виждат заради начина, по който лъскавата материя прилепваше към тялото на Силия. Изглеждаше сякаш отдолу има само тези три превръзки и нищо друго.

Силия се огледа.

— Бих предпочела да сложа нещо, което разкрива повече от прелестите ми отпред — призна тя като дърпаше надолу бието около врата.

— Ако нахлузиш целофан може би ще се вижда повече — сподели на глас Хелън и се настани на дивана. — Искаш ли фъстък? — попита тя Алисън като метна един към нея.

Алисън го хвана във въздуха и го налапа.

— Има и още един проблем — продължи Силия, — но не знам как да го разреша — тя се извърна настрани и направи крачка напред. Десният й гол крак се подаде през цепката на роклята. Виждаше се бинтованото коляно. — Опитах се да сваля превръзката, но коляното наистина ме боли без нея.

— Можеш да опиташ с ластичен чорап — предложи Алисън.

— Вярваш ли, че ще го направи? — не се стърпя Хелън.

— Искам да кажа, той знае, че си имала премеждие — обясни Алисън. — Няма да е толкова страшно, ако се види превръзката.

— Той и така и така ще ги види, когато метнеш роклята на пода — отбеляза Хелън.

— Тя няма да си хвърли роклята на пода — апострофира я Алисън. — Роланд внимателно ще я закачи.

— Много сте забавни, няма що. Колко е часът?

Хелън погледна ръчния си часовник.

— Шест и двайсет.

— Добре. Той ще дойде да ме вземе в седем без десет.

Мисля да си пийна едно малко…

— И аз щях да искам да се напия, ако ще излизам на обществено място облечена така — подметна Хелън.

— Ако ти излезеш на обществено място облечена така, хората ще имат нужда да се напият — не й остана длъжна Силия.

Обърна към Алисън.

— Да донеса ли нещо и за теб?

— Да, благодаря. Каквото и на теб.

Силия изчезна в кухнята.

— Господи, изглежда божествено — прошепна Хелън. — Ако поне десет процента приличах на нея… — тя поклати глава и въздъхна. — Животът е тежък, а накрая — умираш.

— Хайде да се обадим да ни донесат пица, след като излезе.

Хелън вдигна дебелите си вежди.

— Е, може би животът не е чак толкова тежък.

След няколко минути Силия се върна с поднос в лявата ръка. Две чаши се мъдреха на таблата.

— Двойна водка — обяви тя, докато Алисън взимаше едната чаша.

— Ще се напиеш, още преди да е дошъл — смъмри я Хелън.

— Само едно питие за премахване болката. А освен това той ще шофира.

Тя постави таблата внимателно на масата, настани се бавно на дивана и вдигна чаша.

Алисън отпи. Питието беше доста силно. Тя погледна към Силия със сериозно изражение на лицето.

— Сигурна ли си, че си готова за тази вечер?

Загледана в чашата си, Силия повдигна едното си рамо.

— Не възнамерявам да спра да живея, само защото някакъв тип ми стори тази гадост.

— Може би се нуждаеш от малко време.

— Да седя и да го премислям ли?

— Според мен доста те е разтърсило.

— Знам.

— Имам предвид — емоционално.

— Алисън е права — обади се и Хелън. — Не можеш просто да се преструваш, че не е станало. Ти за малко не загина, а оня тип умря. Това са все утежняващи обстоятелства.

— Ще се справя, ще видите. Какво се опитвате да направите? Да ми развалите апетита ли? — тя отново отпи. — Ще ми бъде много добре. И ще ми е още по-добре след няколко питиета и вечеря с раци в компанията на симпатичен мъж, който ме харесва, и е готин, макар и първокурсник. Разбирам вашата загриженост, но престанете, а? Бомба съм!

— Питието си го бива — каза Алисън. — Съвсем скоро и двете ще сме бомба.

— Да, но аз ще съм с прекрасен чаровен мъж, а ти ще си с Хелън. Умрете от завист.

— Хей, не говори така — помоли Алисън. — Депресираш ме.

Малко парче от фъстък се удари в челото й и попадна в чашата. Заплува във водката. Тя го извади. Ухилена, го метна в устата си. Солта се бе измила. Извади парче лед от чашата и започна да го изучава.