Ричард Леймън - Плът

— Да.

— Разбери кой е.

— Коя я търси, моля? — попита Алисън.

— Джейсън Банинг.

— Благодаря. Един момент.

Отново постави ръка на слушалката.

— Джейсън, актьорът. Съквартирантът на оня особняк.

— Джейсън от първи курс?

Кимвайки, Алисън остави слушалката и забърза към дивана. Побутна Силия. Момичето промърмори и остана със затворени очи. Алисън повдигна едната слушалка от ухото й.

— Хайде, поспалано. Звънят, за да те събудят.

— Ъ?

— Един твой обожател е на телефона.

Единият клепач се стрелна нагоре.

— Ъ? Кой…

— Джейсън.

Тя отвори и другото око. Погледът й се плъзна към Алисън.

— Джейсън? Джейсън Банинг?

— Точно той.

— Сериозно?

— Да му кажа ли, че не можеш да се обадиш в момента?

— За нищо на света — тя се надигна бавно и простена, като в същото време свали слушалките. — Боже, чувствам се повече умряла, отколкото жива.

Алисън приближи телефона. Постави го на масичката и й подаде слушалката.

— Здрасти, Джейсън — поздрави Силия. Звучеше весело, дружелюбно и в отлична форма.

Алисън хвърли поглед на Хелън. Хелън поклати глава и тихичко се засмя.

— Да бе, някакво копеле ме хвърли от пътя… Не, не съм чак толкова зле. Не съм особено привлекателна гледка, но… О, говориш така, защото не си ме видял… Ами? О, и аз бих излязла с теб с удоволствие… Тази вечер?… Не, нямам планове, които да не мога да променя…

Все още клатейки недоумяващо глава, Хелън завъртя очи.

— Чудесно. По кое време? Добре… Прекрасно… Страхотно… Ще се видим довечера.

Тя подаде слушалката на Алисън да я постави върху апарата.

— Сигурна ли си, че можеш да издържиш да излезеш?

— Ще ме води в рибарската хижа. Това определено мога да го издържа.

— Там е добре — съгласи се Алисън.

Рибарската хижа бе най-хубавият ресторант в Клинтън.

— Голямо вълнение, няма що — обади се Хелън. — Да излизаш с първокурсник.

— Разкошен първокурсник — добави Силия.

— Все едно да излизаш с невръстни деца.

— Затваряй си плювалника — тя се облегна назад, кръстоса глезени и продължи. — Освен това той е на двадесет и една, колкото сме и ние.

— Да, да…

— На толкова е!

— Какво, да не е повтарял три път първи курс?

— След гимназията е работил. Бил е манекен и се е снимал в реклами.

— Ами гаджето му? — обади се и Алисън. — Нали разправяше, че излиза с някоя.

— Да, излиза. Осъзнал е, предполагам, че не е за него.

— Сигурно предпочита да излиза с инвалиди — предположи злорадо Хелън.

— Или иска да я използва, за да си отмъсти — гадаеше Алисън.

— Иска да я начука — отново се обади Хелън.

— Вие двете направо прекалявате.

— Ревнуваме — обясни Хелън. — Съжаляваме, че ние не сме поканени в Рибарската хижа от първокурсник.

— Ще му звънна. Може би ще успее да уреди някоя от вас да излезе с Роланд.

— Не съм себична. Отстъпвам го на Алисън.

Силия извърна глава и погледна Алисън усмихната.

— Да излезем четиримата. Все едно сме още в гимназията.

— Извинявай, но ми се повдига.

— Е, давам си сметка, че Роланд не е толкова привлекателен, колкото Евън, но все пак — събота вечер е. Не искаш да стоиш вкъщи в събота вечер, нали?

— Освен това той определено те харесва — обади се и Хелън.

— Така е — съгласи се и Силия.

— Начинът, по който те разсъбличаше с очи вчера…

Разговорът караше Алисън да се чувства неловко.

— Наистина бих дошла на среща заедно с теб, Силия, но знам, че Роланд има други планове за довечера. Намислил е да сте тримката.

Хелън се изхили.

— Ха-ха — обади се Силия.

Алисън погледна към Хелън.

— Тя мисли, че се шегувам. Хелън, не смяташ ли, че е малко странно. Джейсън, който никога не е звънял на Силия досега — независимо от нейния интелект и красота, — я кани на вечеря точно в деня след случайната й среща с неговия съквартирант Роланд в Търговската алея?

Хелън сложи пръст на дебелата си долна устна и потвърди:

— Наистина е необичайно.

Силия се ухили самодоволно.

— Ще ви кажа, какво ще направя. Ако Роланд се появи на вечерята, ще му дам ключа от къщи и ще му обясня, че двете ми съквартирантки просто умират от възбуда по него — тя намигна на Хелън. — И ще го посъветвам да донесе и чипс.

— Е, как изглеждам? — попита Силия.

Седнала в люлеещия се стол, Алисън остави маркера върху текста от Чосър, който изучаваше от два часа насам. Вдигна глава.

— Много добре.

Превръзката от челото на Силия беше изчезнала. Синият копринен шал около главата й криеше ожуленото място. Шалът бе вързан на възел над лявото й ухо и краищата му се спускаха почти до рамото. Беше сложила огромни обици халки.