Ричард Леймън - Плът

— Ей, недей — помоли Хелън. — Можеш да нараниш някого с това.

— Права си. Какво ли се чудя?

Тя го метна по Хелън.

Пищейки, Хелън се сви в стола. Трепна, когато кубчето попадна в скута й. Ръката й подскочи. Част от бирената пяна попадна на шията и започна да се свлича към гърдите й.

— Леле…

— Леле… — обади се и Алисън.

— Божичко — замисли се Силия. — Май ще е най-добре да звънна на Джейсън и да откажа срещата. Тук явно ще е голяма веселба тази вечер.

Хелън стисна пакетчето фъстъци с колене. Гледайки надолу, тя дръпна мокрия плат от себе си. Беше със същата избеляла, безформена рокля, с която вчера ходи до Търговската алея. Или може да е друга, помисли си Алисън, но да прилича на онази. Имаше няколко. Обаче трудно се различаваха. Хелън помириса мокрия плат.

— Забелязва се значително подобрение — констатира тя.

— Тръгнаха — провикна се Алисън от люлеещия се стол.

Хелън отвори бавно вратата на стаята си и се огледа. Искаше да се увери, че са сами, преди да се реши да влезе. Доволна от огледа, тя се приближи до Алисън.

— Е, как изглежда той?

— Прилича на актьор от реклама за одеколон след бръснене.

— Хм — Хелън прокара ръка през носа си. — Сигурно е мухльо. Забелязала ли си, че все с мухльовци излиза.

— Не бих казала — колебаеше се Алисън.

— Такива са. Уверявам те. Един ден ще съжалява.

— Надявам се да не й се случи.

— След като излизаш с мухльовци, рано или късно…

— Каква пица ще поръчваме? Със салам? Наденица?

— Имам няколко менюта в чекмеджето.

— Донеси ги.

Докато слизаше от колата, Джейк продължаваше да трепери. С фенерче в лявата ръка и мачетето, стиснато под нея, той пристъпи към багажника. Няколко пъти ключето се разминаваше с ключалката, преди да успее да го пъхне. Завъртя го. Постави мачетето и фенера вътре, до тубата с бензин, и затвори капака.

На предната веранда на къщата се наложи да хване дясната си ръка с лявата, за да спре треперенето и да отключи вратата. Вътре пусна резето. Сложи предпазната верига. Макар през прозорците все още да нахлуваше светлина, той обиколи хола и запали всички лампи. Докато правеше това, се улови, че проверява прозорците и наднича зад мебелите.

— Железни нерви — промърмори той.

Запали осветлението в кухнята. Провери дали прозорците и задната врата са затворени. Прегъна се в кръста, тъй като кожените панталони бяха прекалено тесни, за да клекне, отвори шкафа и извади бутилка бърбън. Капка пот се откъсна от брадичката му и тупна върху ботуша.

Пристъпи към мивката и откъсна близо метър от хартиеното руло. Попи лицето и гъстата си коса.

После напълни чаша с бърбъна. Отпи няколко глътки и въздъхна, когато усети топлината от питието да се разлива по тялото му.

Взе чашата и тръгна по коридора като по пътя палеше лампите. Влезе в спалнята.

Запали светлината. Огледа се. Завесите бяха спуснати. Вратата към дрешника беше отворена, както я бе оставил. Отпи още веднъж, мина покрай дрешника и се огледа. Заобиколи от другата страна на леглото. Изпитваше неудържимо желание да се подпре на ръце и колене и да надникне под леглото.

Не се смахвай, заповяда си той. Вече си у дома. Това не е проклетият ресторант „Оукуд“, а домът ти. Под леглото няма нищо освен, може би, няколко фъндъци прах.

А и облечен в тези дрехи, щеше да му е много трудно.

След като отпи пак, Джейк постави чашата на нощното шкафче. Свали ципа на коженото яке и го съблече. Синята му риза, потъмняла от потта, бе прилепнала към тялото. Опита се да я разкопчее, но пръстите му така трепереха, че след като се справи с най-горното копче, изхлузи ризата през глава.

Разкопча колана с кобура и го метна на леглото. Револверът подскочи върху дюшека. Не отмести очи от него, докато сваляше ципа на панталоните и ги изхлузи до коленете. Сядайки на леглото, откопча кобура и освободи револвера. Постави го близо до дясното си бедро, наведе се и събу ботушите. Чорапите му бяха като залепнали за краката. Свали и тях. Смъкна тесните панталони до прасците и ги изрита.

На светлината на лампата краката му блестяха от потта. Косата му също бе сплъстена от пот. Разтърка лепкавата кожа на прасците, обърна краката си и ги огледа отзад.

Не се забелязваха никакви рани с големина колкото двадесет и пет цента.

По дяволите, разбира се, че няма да има. Нищо не може да проникне през ботушите и кожените панталони. Поне не, без да го усети.

Джейк се изправи. Задникът му бе оставил потни отпечатъци върху бледосинята кувертюра. Свали подгизналите си слипове.