Ричард Леймън - Плът

Седнала на Камъка на усамотението, където слънцето напичаше главата и гърба й, Алисън не чувстваше загубата на Джими. Отдавна бе преживяла болката и горчивината. Сега си припомни времето, прекарано с Джими и начина, по който протече живота й след това.

Момчетата, с които бе излизала. Едни бе взимала на сериозно. С други се бе любила.

Последните бяха четирима, припомни си тя, но по-добре да се каже трима, ако не се брои Том. А Том не бива да се брои, защото с него беше само веднъж и двамата бяха пияни. Значи трима, след Джими: Дейв, Лари и Евън. Но нещо не беше изцяло наред и с тримата.

Приятно — да, но нещо липсваше. Не беше чудесно. Все се прокрадваха угризения.

Зачуди се как ли би се чувствала с Ник Уинстън. Снощи го срещна в бара на Уоли. Сети се за Ник, но не изпита желание да го види отново. Сигурно е приятно момче, ала…

Дупето й започваше да се схваща. Промени положението си като протегна крака и ги кръстоса. Облягайки се назад, притисна длани към камъка и се надигна. Поднесе лицето си на слънчевата светлина. Топлината бе чудесна. Представи си как отива до закътаното място, където бяха с Евън, как се съблича и оставя слънчевата топлина да гали цялото й тяло.

В никакъв случай, забрани си тя.

Но се наведе напред и вдигна високо полата си. Разкопча блузата и върза предниците на корема. Отново се облегна назад и се опря на лакти. Така бе по-добре. Усещаше топлината по гърдите, корема и бедрата. Слънцето и лекия бриз.

Значи се провалих няколко пъти по отношение на мъжете, продължи да си мисли тя. Е, това не е краят на света. На двадесет и една години съм. Привлекателно момиче. Няма причина да се оставя това да разваля настроението ми. По-добре е да съм без Евън. По-добре сама, отколкото с неподходящ. Изчакай да се появи подходящият и не се залъгвай с някого, който не струва. Това е основното.

По-късно на път за вкъщи Алисън не пое по Съмър стрийт. Чувстваше се спокойна и не изпитваше желание да се дразни или самонаказва като мине повторно покрай апартамента на Евън. Пресече гъсто залесения парк. Видя няколко разхождащи се двойки. Зърна една от тях, скрита в сянката на дърветата и само за миг изпита тъга.

Вкъщи завари Силия, заспала на дивана със слушалки на главата. Тихо тракане от клавишите на пишещата машина долиташе иззад затворената врата към стаята на Хелън. Тя пристъпи към вратата и почука.

— Влизай! — обади се отвътре Хелън.

Алисън отвори вратата. Хелън отмести стола назад. Извърна се и погледна към Алисън през зелената предпазна прозрачна козирка, нахлупена на главата й.

— Нещо вълнуващо да е станало, докато ме нямаше?

— Само дето Силия хленчеше за болежките и мъките си, но не бих го нарекла вълнуващо.

— Някой да е звънял? — попита тя, но в същия момент си помисли: „Какво ли ме интересува?“ Ала усети разочарование, когато Хелън поклати глава.

— Никой. Тоз, дето те интересува, сигурно е зает с нещо друго.

— Толкова по-добре.

— Мислех, че си приключила с Евън?

— Така е. Просто проявих любопитство.

— Дани Гард звънна на Силия да я покани да излязат довечера. Да можеше да я чуеш как хленчи! „Не, не мога. Не, не ми беше никак добре вчера. Направо агонизирах. Може би другата седмица? Или — месец? Не, причината не е у теб. У мен е. Толкова ме боли. Едвам се движа.“

— Не мога да повярвам, че Силия възнамерява да си остане вкъщи в събота вечер! — удиви се Алисън.

— Не. Просто изчаква по-добро предложение. Предполагам, че не е доволна от снощното прекарване.

— Той не е никак приятен. Последният път го видях в бара на Уоли. Състезаваше се с Лиза Бол кой ще се оригне по-силно.

— От братството Сигма е — отбеляза Хелън, сякаш това обясняваше всичко.

Алисън кимна.

— Неговата идея за добро прекарване е да запалваш пръдня.

Хелън се ухили.

— Това от личен опит ли го знаеш?

— Чувала съм го да проповядва…

Внезапното иззвъняване на телефона я прекъсна. Усети как се напряга.

— Ще видя кой е — смотолеви тя и забърза към хола.

Дано не е Евън, молеше се Алисън.

Ръката й трепереше, докато вдигаше слушалката.

— Ало?

— Силия?

Слава Богу!

— Един момент.

Все още на дивана, Силия беше със затворени очи. Музиката в слушалките вероятно й бе попречила да чуе оглушителното иззвъняване на телефона. Алисън се зачуди дали приятелката й спи.

Хелън се появи на вратата на стаята си. Вдигна рунтавите си вежди.

Алисън покри слушалката с длан.

— За Силия е.

— Някой тип ли?