Ричард Леймън - Плът

Барни перна с ръка бедрото на тялото на масата пред себе си.

— Къде е бил Роналд Смелцър в сряда вечер?

— Не мисля, че Смелцър го е направил — обади се Джейк. Сърцето му биеше лудо. — Микробусът, дето се опита да размаже Силия Джеймърсън, идваше от Марлоу. Това стана в четвъртък следобед. Някой, нещо, е слязло живо от микробуса. Имаше следи от кръв по паважа при задната врата. Проследих дирята в полето, но не успях… — той поклати глава. — Микробусът катастрофира на няколкостотин метра от ресторанта „Оукуд“. Да предположим, че съм тръгнал по следите на това змиеподобно същество и то се е укрило в ресторанта. А по-късно същата вечер се е намърдало в Смелцър — той се обърна към Стийв. — Тук ли е още тялото на шофьора на микробуса?

— Насам.

По коридора последваха Стийв от стаята за аутопсии до, помещението с десетина хладилни помещения. Той провери етикетите и изтегли едно чекмедже. Тялото бе покрито с чаршаф. Джейк беше благодарен за миризмата от пурата на Стийв, макар ида не бе достатъчна да надвие дъха на изгоряла плът и коса.

— Ако предпочитате да не гледате — предложи Стийв, — аз съм наясно какво търсим.

Джейк, който бе видял трупа, проснат на предното стъкло на микробуса, не изгаряше от желание да го огледа сега отблизо. Но не искаше Барни да го сметне за гнуслив, затова не каза нищо.

— Дай да видим — подкани Барни.

Стийв отметна чаршафа. Джейк се загледа в металния ръб на алуминиевото чекмедже. Макар да не фокусираше поглед върху трупа, все пак с периферното си зрение го видя — неясна черна маса с очертания на човешко тяло.

— Ще трябва да го обърна — обясни Стийв.

— Ще успееш ли? — попита Барни като очевидно не желаеше да предложи помощ.

— Няма проблеми.

Джейк премести погледа си към Стийв и забеляза, че той е нахлузил хирургически ръкавици. Наблюдаваше как Стийв се навежда над тялото. Долови звуци, сякаш нещо се разтрошаваше. Дочу себе си как простена.

— Този е като истинска люспа — промърмори Барни. — Разпада се при допир.

Стийв се усмихна сковано като стисна пурата със зъби. Като надигаше и теглеше, той се бореше да обърне черната буца. Когато свърши, предницата на бялата му престилка имаше вид, сякаш някой беше размазвал въглища по нея.

— Джейк, прав си.

Джейк насочи поглед натам, накъдето сочеше протегнатия пръст на Стийв. От тила до средата на гърба, успоредно на гръбначния стълб, се различаваше сивкава подутина.

— Нещото като че ли е заело същото положение, както при Смелцър — отбеляза Стийв.

— Само дето не е излязло отзад — добави Барни.

— При всичките тези наранявания е трудно да се определи точно какво е станало, но очевидно нещото бързо се е измъкнало като е разкъсало кожата над себе си.

— Трябва да е доста силно, за да успее да направи това — обади се Джейк.

— Да — включи се и Барни. — А после да отвори и задната врата на микробуса.

— Тя сигурно се е отворила при сблъсъка — предположи Джейк.

— Може и така да е станало.

— Ще взема мярка на челюстта и кръв за проба — реши Стийв. — И ще отскоча до Марлоу. Ще звънна оттам да ви кажа дали съвпадат. Но съм готов да се обзаложа, че е така.

— Звънни ми вкъщи — уточни Барни. — Там сега тече игра на покер.

— Ако това е типът, който е убил момичето в Марлоу — обади се Джейк, — то нашата теория се потвърждава.

— Мисля, че може да я смятаме за потвърдена.

— Да — съгласи се и Барни. — Значи имаме змия, дето влиза в хората и ги превръща в канибали. Звучи ли ви правдоподобно?

Джейк отстъпи от трупа. Облегна се на стената с чекмеджетата. Отмести се малко, за да избегне някаква дръжка, попаднала в гърба му. Скръсти ръце.

— Нещото е убило в сряда. Опита се да унищожи Силия Джеймърсън в четвъртък следобед, а после погуби Пеги Смелцър вечерта в четвъртък. Излиза, че си търси по жертва на ден.

— „Дай ни днес насъщния“ — изрецитира Барни.

— Днес е събота. Чудя се дали е убило някого вчера.

— Не може само да го направи — обърна внимание Барни. — Иначе нямаше да се вмъква в хората.

— Най-добре да проверим всички, които бяха в ресторанта в четвъртък и всички, които са имали нещо общо с трупа на Смелцър.

— Отвори ти се работа. Иди и започвай. Ще видим как ние тримата ще се справим. Никой, освен нас, не знае. И засега е добре да не се разчува. Ако хората научат, ще настъпи хаос. Ще действаш сам, Джейк, и ще докладваш само на мен.

— Ами Чък?

— Ще ви разделя, докато приключиш. Това е единственият начин да не се разчуе.