Ричард Леймън - Плът

— Да.

Тя затръшна вратата на колата.

Джейсън изскочи бързо. Над покрива на колата я видя обляна от лунната светлина. С извит назад гръб и с отметната глава, отпиваше от шампанското.

— Не искам да влизам вътре — заяви той.

Тя отдалечи бутилката.

— Хайде, ще го превърнем в приключение.

— Може да е опасно.

— Одеялото — нареди тя, без да обръща внимание на протестите му.

Размаха бутилката и с несигурни, накуцващи крачки се отправи към стъпалата на верандата.

Джейсън сграбчи одеялото от задната седалка и забърза след нея.

Тя го изчака при вратата. Отпи и му подаде бутилката.

— Дамите, първи — обяви тя шепнешком. Отвори вратата. Хвана Джейсън за лакътя и го вмъкна вътре. Затвори вратата. — О, Господи, каква тъмница.

— Имам кибрит — прошепна Джейсън.

Сърцето му се бе свило.

— Нямаме нужда от кибрит — прекъсна го тя.

— Не искаш ли да ви…

— Обичам тъмнината.

С лявата си ръка прегърна Джейсън. Той остави одеялото да се изплъзне от ръката му. Прегърна я. Бутилката шампанско, която продължаваше да държи, се притисна в гърба й.

Беше й топло, но тялото й потреперваше. Когато се целунаха, той си даде сметка, че дори брадичката й трепери. Езикът й се пъхна в устата му. Дясната й ръка галеше задника му, а лявата извади ризата от панталона и започна да опипва гърба му.

Той откъсна устни от нейните. Лицето й приличаше на неясно бледо петно с черни дупки вместо очи и уста. Не му харесваше да я гледа такава.

— Ще се отърва от бутилката.

— Пресуши я.

— Не ми се пие повече.

— Дай.

Той я махна от гърба й. Ръката й се задържа върху неговата, преди да поеме бутилката. Чу я да пие. Посегна в тъмнината към нея. Напипа рамото й, а с другата си ръка — подмишницата. Като знаеше какво пипа, не му отне много време да открие гърдите й. Взе ги в ръце. Силия спря да пие и простена. Рязко си пое дъх, когато той нежно стисна твърдите й зърна.

Бутилката от шампанско тупна на пода и стресна Джейсън. Той трепна. Силия изохка.

— Извинявай — прошепна той.

— Няма значение.

Ръката й се плъзна по предницата на панталоните му. Той се притисна към нея, за да намали туптящата болка. Усети леко подръпване и чу как ципът се плъзна надолу.

Щеше му се да може да помисли. Желаеше я, но не тук. Искаше да я изведе, но същевременно копнееше да усети хладните й пръсти върху тялото си. Щеше му се да постави ръка в цепката на роклята, да я прокара по гладката кожа на бедрото и после — нагоре. Ще сме голи и върху одеялото, а въобще не трябваше да е така. Планът не беше такъв.

След като сме тук сега, трябва да се следва плана.

Тя не напъха ръка в панталона. Вместо това задърпа колана. Чуваше учестеното й дишане, докато я галеше по гърдите.

— Почакай — дрезгаво прошепна той.

— К’во има?

— Трябва да отида до тоалетната.

— Дай ми кибрита, за да постеля одеялото.

— Ще ми е нужен, за да намеря тоалетната.

Извади кибрита от джоба и запали клечка. Очите го заболяха от светлината. Силия премигна.

Подаде й кибрита и се отправи към нишата в далечния край на бара, където бяха тоалетните. Внимателно заобиколи масичката. Клечката започваше да пари пръстите му и затова я загаси. С протегнати напред ръце опипваше пространството и се придвижваше бавно напред.

Зад гърба му Силия запали нова клечка. Бързо премина разстоянието до нишата и се обърна назад. Силия стоеше по средата между входната врата и барплота и гледаше надолу към одеялото. Залитна и почти падна, когато се наведе да го вдигне. С една ръка го разгъна. Много бавно приближи клечката кибрит до лицето си и я духна. Изчезна.

Джейсън се взираше в тъмнината в очакване да се запали нова клечка. Такова нещо не се случи. Най-накрая се обърна и продължи напред като се опираше по стената. Откри вратата към мъжката тоалетна. Завъртя дръжката, влезе и запали осветлението.

Седнал на тоалетната чиния, Роланд му се ухили.

— Как върви? — осведоми се шепнешком Роланд.

Джейсън поклати глава.

Роланд посочи разтворените му панталони:

— От това предполагам, че не си сам.

— Тя е тук — отвърна Джейсън. Затвори ципа и затегна колана. Облегна се на вратата, пое дълбоко въздух и разтърка лицето си. — Започвам да се колебая, Ро.

— Какво искаш да кажеш?

— Тя е симпатично момиче. Гадно е така да я използваме.

— Искаш да помогнеш на Дана, нали?

— Разбира се. Нямаше да съм тук, ако не исках. Но идеята е глупава. Какви са шансовете този тип да се появи тази вечер тук?