Ричард Леймън - Плът

Очевидно беше разстроен, но не беше предизвикателен.

Джейк оцени поведението му.

— Бях на път да разговарям с вас… Всъщност да ви предупредя. Току-що имаше катастрофа на Латам роуд.

— Чудехме се. Чухме сирените.

— Да не би да сте тръгнали да проверите какво става?

— Не. Всъщност ние, жена ми и аз, открихме, че нямаме лед. Двамата цял ден се трудихме, за да приведем в ред заведението. Още нямаме хладилник. Утре трябва да го доставят. Решихме да пийнем по коктейл, но… — той отново сви рамене. Изглеждаше малко глупаво. — Нямаме лед. Какво друго да кажа?

— Съпругата ви в ресторанта ли остана? — попита Джейк.

Мъжът кимна.

— Споменахте, че сте искали за нещо да ни предупредите. За какво по-точно?

— Не смятам, че е уместно да я оставяте сама точно сега. Получиха се някои усложнения. Откарайте ме с колата до ресторанта и ще ви обясня.

И двамата се качиха в автомобила. Смелцър обърна и подкара с умерена скорост.

— Давайте по-бързо. Знам как можете да карате.

Смелцър настъпи газта.

Докато колата хвърчеше към ресторанта, Джейк обясни за опита да бъде блъсната Силия Джеймърсън, за кръвта зад микробуса и за неговото издирване на пострадалия пътник. Смелцър слушаше без да задава въпроси, но клатеше глава и на няколко пъти възкликна: „Божичко!“

Когато спря пред стъпалата към ресторанта, колата поднесе. Смелцър бързо отвори вратата. В същия момент и вратата на ресторанта се отвори широко.

В сянката й застана жена. Тя пристъпи напред към верандата, докато Смелцър и Джейк се измъкваха от автомобила. Озадаченото й изражение се смени с напрегната начумереност — вероятно защото осъзна, че Джейк е ченге.

Имаше хубави крака. Носеше червени шорти. Този ден явно ми е писано да срещам красиви жени в червени шорти, помисли си Джейк. Свободно падащата й блуза приятно се разлюля, докато тя бързо слизаше по стълбите. Отпред блузата бе съвсем къса. Ако бе отрязана още съвсем мъничко, щеше да види какво предизвиква разлюляването, помисли си Джейк.

— Рон? — промълви тя вече до колата.

— Скъпа, това е… — той погледна към Джейк.

— Джейк Кори.

— Налетях на него. Почти буквално — той се усмихна притеснено.

— Някакви неприятности ли има?

Джейк остави обясненията на Смелцър. Тя слушаше и кимаше. Не възкликваше „О, Божичко!“ след всяко негово изречение.

Не каза нищо. Стоеше намръщена и кимаше като непрекъснато поглеждаше към Джейк, сякаш чакаше той да се намеси.

— Всичко това истина ли е? — попита тя накрая.

— Той доста точно предаде случилото се.

— Искате да кажете, че наоколо може да се навърта убиец?

— Днес той не е убил никого, но не е като да не се е опитал.

Вие да сте видели някого?

Тя поклати глава.

— Все пак ние работихме вътре — обади се Смелцър.

— Имате квартира в града, нали? — попита Джейк.

Той си припомни, че някой бе споменал за купената от тях къща на семейство Андерсън.

— Точно натам бях тръгнал — обясни Смелцър, — за да взема лед.

— Разбира се, може да правите каквото решите. Но ако бях на ваше място, щях да приключа тук за днес и да се върна у дома. Няма смисъл да се предприемат излишни рискове.

Мъжът и жената се спогледаха.

— Не знам… — започна мъжът колебливо. — Ти какво ще кажеш?

— Трябва да приготвим всичко, преди да докарат оборудването.

— Е, ако дойдем утре рано сутринта.

— Както кажеш — отсече жената.

— Този тип наистина може да е опасен.

— Каквото решиш, Рон. От теб зависи.

— Но ти предпочиташ да останем — колебаеше се Рон.

— Казала ли съм такова нещо?

— Според мен е по-разумно да се приберем.

— Добре. Значи е решено — тя се усмихна на Джейк. Усмивката й беше фалшива. Сякаш искаше да каже: „Ето. Стана твоята!“

Ей, госпожо, съжалявам, искаше да се обади Джейк. Просто трябва да сте наясно, че един психопат обикаля наоколо. А вие може да сте неговият тип. Простете ми.

Смелцър се обърна към Джейк:

— Да ви откараме ли донякъде?

— Да, благодаря. Ако ме върнете на пътя, ще съм ви много благодарен.

— Чудесно. Само минутка. Да заключим.

Той и съпругата му се заизкачваха по стълбите към верандата.

Джейк огледа гърба на жената. Не го занимаваше чак толкова. Вярно — беше привлекателна, с красива обвивка. Но Джейк имаше смътното чувство, че няма да му допадне съдържанието.

Толкова за похотта.

Задържаха се вътре в ресторанта повече, отколкото Джейк очакваше. Първоначално реши, че спорят разгорещено дали да се прибират преждевременно. След това започна да се тревожи.