Ричард Леймън - Плът

— Да — отговори й Джейк.

— Той се опита да ме блъсне. Наистина. Нямаше друг на пътя. Аз му дадох знак да ме задмине и се обърнах. Тогава видях как буквално извърта кормилото надясно и се устремява към мен. Хили се и се насочва към мен. Май караше с около сто — лицето й изразяваше неразбиране, сякаш слуша непонятен виц и очаква Джейк да й го обясни. — Този тип възнамеряваше да ме убие — заключи тя. — Сплеска колелото ми.

Тя кимна към велосипеда — повален, с изкривени колела, сред плевелите от другата страна на канавката.

— Какво стана? Обърнах се, за да се разкарам от пътя му, а колелото поднесе. Точно преди да го удари. Микробусът дори не ме докосна. В следващия момент се приземявах в канавката и тогава чух удара. Копеле. Така му се пада като обикаля и се опитва… Какво му бях направила?

— Познаваш ли го?

— Чувала съм за типове, които прегазват кучета ей така, за удоволствие. Ами, тоя да не е решил, че съм псе? — опита да се пошегува тя, но вместо смях се разнесе ридание.

— Виждала ли си този мъж преди?

— Не.

— Направи ли нещо, което може да го е раздразнило?

— Да, разбира се. Показах му среден пръст. Ей, какво става? Да не би аз да съм виновната?

— Направи ли го наистина?

— Не, по дяволите. Дори не го видях, докато не беше на сантиметри от задницата на колелото.

— Значи ти с нищо не си го предизвикала?

— Точно така.

— Казваш, че си чула трясъка в момента, когато си се приземила в канавката?

— Може и да не бях стигнала още земята. Наистина не знам.

— Какво стана след това?

— Имах чувството, че умирам. Да, беше ми доста зле. А след това чух сирената. Тогава се изправих и…

— Ей, Джейк!

Джейк погледна през рамо. С пожарогасител в ръка Чък стоеше до отворената задна врата на горящия микробус и му правеше знак да се приближи.

— Я да видя какво иска. Дръж се още малко. Линейката е на път.

Силия кимна.

Джейк стана, изтупа панталона си и се отправи към своя партньор.

— Я погледни тук — посрещна го Чък и посочи към земята.

Бледият прах при банкета беше осеян с няколко тъмни петънца. Джейк клекна, за да ги разгледа по-добре.

— Прилича ми на кръв — обади се Чък.

— Така е.

— Момичето идвало ли е насам?

— Не ми каза такова нещо.

— Най-добре да разберем със сигурност. Защото, ако не е била тя… Разбираш какво искам да кажа, нали?

Джейк чу сирена в далечината. Видя петно от кръв върху сивия асфалт. Пожарната или линейката не се виждаха още, затова той пресече пътя. Чък подтичваше след него все още с пожарогасителя в ръка.

— Как е могъл някой да остане жив след такъв удар? — чудеше се Чък.

Джейк клатеше глава.

— Може да е просто късметлия.

— Да, възможно е. Понякога се чува как хора са оцелели при самолетни катастрофи. Ето.

— Виждам го.

Беше петно кръв върху плевелите.

Джейк стъпи сред зеленината. Огледа канавката и полето, ширнало се напред. Всичко бе обрасло с плевели, избуяли след неотдавнашните пролетни дъждове. Неравното поле бе осеяно с храсти. Тук-таме се забелязваха дървета.

Не видя никой.

Чък сложи ръце като фуния до устата си и се провикна:

— Ей! Има ли някой?

Макар да стоеше до него, Джейк едва чу гласа му, заглушен от воя на сирената.

В следващия миг сирената млъкна. Чък отново се провикна. Джейк дочу шума от рязко спиране на автомобил, от слабо пращене и глас по радиото. Погледна назад и видя яркия жълт силует на пожарната кола.

— Защо мислиш, че е тръгнал нанякъде? Ако аз бях пострадал, щях да остана и да чакам помощ.

— Може да е бил в шок и да не е съзнавал какво прави. По-вероятно обаче е да е искал бързо да се омете. Момичето казва, че си е карало колелото мирно и тихо, а този с микробуса се е опитал да я блъсне. Следователно този тип не е образцов гражданин. Ти се погрижи за нещата тук, а аз ще се опитам да го открия.

— Не се бави цял ден, чуваш ли? Започвам да огладнявам, а запасите ми са изчерпани.

„Запасите“ представляваха купища плодови дъвки, чипс и шоколадови десерти, които Чък държеше в патрулната кола.

— Ще оцелееш — засмя се Джейк, шеговито ръгна Чък в корема и се спусна в канавката.

Огледа внимателно за следи от кръв и прекрачи от другата страна.

На пътя пожарникарите се бореха с пламъците с химически препарати. Чък се бе отправил към Силия — тя вече стоеше права, но продължаваше да придържа дясната си ръка.

Джейк се зачуди дали е от университета. На възраст отговаряше. А дори да беше от градчето, едва ли щеше да я познава. Правеше се на много намаана. Изглеждам ли добре?