Ричард Леймън - Плът

Не й го вписвай в грях, помисли си той. Все пак доста я боли.

Беше красива. Независимо от нараненото лице.

Бе се отървала на косъм от смъртта.

Той се обърна и продължи да търси.

Двама души в микробуса. Единият беше загинал, а другият — изчезнал. Мъртвият очевидно е шофьорът. Оцелелият вероятно е бил отзад на седалката, защото иначе и той, като шофьорът, щеше да изхвърчи през предното стъкло. А и Силия не бе споменала да е видяла втори човек в микробуса.

Ако е бил отзад, може би нямаше нищо общо с цялата история?

Не, и той беше замесен, иначе щеше да остане при колата след катастрофата.

Като оглеждаше тук и там, Джейк забеляза глухарче с пречупено стебло и кръв по венчелистчетата. Беше на няколко метра северно от мястото, където бе излязъл от канавката. Мислено Джейк съедини двете точки и продължи линията напред в полето. Водеше към леко възвишение на стотина метра северозападно. Възвишението бе засенчено от няколко евкалиптови дървета. Отправи се натам.

Зад гърба си дочу воя на втора сирена. Това вече трябва да е линейката.

Бързо пристигна, помисли той.

Погледна часовника си — 3.20 следобед. Той и Чък бяха забелязали дима в 3.08. Бяха пристигнали на местопроизшествието след две минути и съобщиха незабавно. Значи линейката пристигна за десет минути.

Хубаво, че ничий живот не зависеше от бързината, с която дойде.

Джейк нагази във водите на Уебър като се взираше нагоре и надолу по тясното корито. От другата страна се спря, само колкото да огледа за следи. Плевелите стигаха почти до коленете му. Не успя да открие кръв или стъпкана растителност. Може този тип да е сменил посоката. Но като погледна назад, Джейк едва успя да проследи собствения си път.

Едва ли съм най-добрият следотърсач на света, помисли си той.

А ако този тип е положил усилие да не оставя следи, вероятно е избягвал местата с високите плевели и е предпочитал да стъпва по места с оскъдна растителност. Или е вървял във водите на потока.

Може дори да съм го подминал. Ако е залегнал…

Може да се приближава към мен…

Джейк рязко се извърна.

Нямаше никой.

Огледа полето. После се обърна към пътя. От микробуса все още излизаше пушек, но не забеляза пламъци. Чък стоеше близо до Силия. Човек от линейката се приближаваше към тях.

Джейк продължи към възвишението, но имаше чувството, че е загубил обекта си. Това не му харесваше. Независимо от кръвта човекът очевидно не е пострадал сериозно. Наранен — да, но не обездвижен.

Потенциален убиец.

Джейк не искаше да загуби дирите му.

Що за човек е способен на подобен номер — да се опита да прегази велосипедист, напълно непознат, и то посред бял ден. Той не е шофирал, разбира се, но беше съучастник. Джейк знаеше със сигурност.

Може да не са възнамерявали да я убият, а просто да я изблъскат от пътя, да я стреснат достатъчно, за да не се съпротивлява и да й налетят. Джейк можеше да си обясни подобно поведение. Красиво младо момиче, което да вкарат в микробуса, да се позабавляват с нея и да я захвърлят по-късно, може би дори — мъртва.

Ако разказът на Силия все пак е точен, те буквално са се опитали да я размажат с микробуса. Това със сигурност щеше да я убие. И да я превърне в грозна гледка. Но това не бе типично поведение на двама пътуващи изнасилвачи.

Или са искали първо да е мъртва?

Болни.

Също така — чудати. Не са чак толкова много некрофилите, които обикалят. Вероятността двама такива да се срещнат е доста малка.

Но е възможно да се случи.

Най-вероятното обаче е да са искали да я блъснат и да я зарежат.

Убийство заради самото убийство.

Бродят по пътищата с микробуса и търсят подходяща жертва.

Ако не успея да намеря този тип…

Джейк бавно се извърна и огледа цялото поле. След това се отправи към върха на възвишението. Направи бърза обиколка около дърветата. Никой. От другата страна склонът се спускаше към тесен път. Отвъд пътя полето продължаваше. Растителността и дърветата бяха по-изобилни от тази страна. Имаше множество места, където можеше да се укрие някой.

Джейк дълго изучава околността. Обърна се и се взря към онази част от полето, която бе прекосил.

Направо го загуби.

Извикай хора да помагат при претърсването. Огледайте всеки сантиметър. Това като че ли диктуваше логиката, но не бе особено реално. Как ще да събере достатъчно мъже, за да свършат добре работата? И то за толкова кратко време?

Облегна се на едно дърво. Ритна камъче и го запрати надолу по склона. Попадна в купчина храсти и си представи как издирвания простенва „Ох!“, изкача и хуква да бяга.