Ричард Леймън - Плът

Джейсън зяпна. Гледаше го с широко отворени, кървясали очи.

— Хукнах и се метнах в колата. Беше оставила ключовете в стартера. Смятах да отида в полицията, но изведнъж ми хрумна, че Дана се бе изсмяла така.

— Гласът приличаше ли на нейния?

— Откъде да знам? Когато го чух, ми се стори мъжки. Но после се замислих и реших, че е Дана. Направи го, за да ме подплаши. Нали разбираш? За да спечели баса. Така че седях в колата, а тя спечели баса като ми скрои този подъл номер, с който ме прогони. Ядосах се и реших, че заслужава да потегля и да я оставя да се оправя сама. И точно това направих.

— Господи!

Роланд сви рамене.

— Не е далеч. Само няколко километра. Според мен тя си изпроси прибирането пеша. Вероятно вече е стигнала до общежитието си.

Без да продума, Джейсън се изправи и излезе от стаята. Роланд отиде до вратата и го гледаше как крачи по коридора. Пое към телефонните апарати близо до входа.

Роланд седна на леглото и зачака. Историята му звучеше доста правдоподобно, помисли си той. Бързо скри усмивката си и с угрижен вид посрещна завърналия се Джейсън.

— Говорих с Кери. Дана още не се е прибрала. Беше доста разтревожена.

— Дана може да е тръгнала по-късно. А и нали знаеш, все пак са няколко километра. Ако искаш, да тръгнем с колата и да я пресрещнем.

— Хайде да вървим.

В колата на Джейсън нямаше много бензин, затова той каза, че ще вземат фолксвагена на Дана. Предложи на Роланд да кара. Джейсън се настани отдясно и затвори очи.

— Кажи ми, когато пристигнем — бе единственото, което изрече.

Щеше му се да е пил по-малко вчера. Първо — шампанското по време на приема, после — вечеря с родителите му. Коктейли, още шампанско и за капак — коняк. Вчера му беше приятно. Но сега имаше чувството, че главата му ще се пръсне, а стомахът му се бунтуваше сякаш е ял развалени яйца. А и тялото му се тресеше.

Можеше да си спести цялата веселба, помисли си той. Ако се бе върнал снощи, щеше да се метне с Дана в леглото. Тогава нищо подобно нямаше да се случи.

Тези двамата с всичкия си ли бяха да ходят до онзи проклет пуст ресторант.

Не беше трудно да се досети как е станало. Дана не е искала да пропусне възможността да натрие носа на Роланд. А що се отнася до него — вероятно си е мислил, че все някак ще я придума да й го вкара. Нямаш никакви шансове, мой човек. Ако ще да си последният мъж на земята, пак нямаш никакви шансове. Не може да те трае, приятелю.

Ами ако се е опитал, а тя му е казала да се разкара. Това може да го е влудило достатъчно, за да й налети.

От мисли главата го заболя още повече.

Роланд може и да е чешит, но няма да стори подобно нещо, каза си той. Даже и да му се иска, не му стиска. Особено с Дана.

Но ако е започнало като спречкване? Дана се е държала зле. Нападнала го е с хапливия си език. И в следващия момент, за да не й остане длъжен, Роланд я е ударил.

Ако я е наранил, ще го убия.

Джейсън разтърка слепоочията си. Сети се за разговора с Роланд късно една вечер, в тъмнината на стаята им.

Част от разговора изплува в съзнанието му.

Джейсън : Ако ти падне да чукаш която и да е мацка от университета, коя ще избереш? Без Дана.

Роланд : Не искам да чукам Дана.

Джейсън : Не ти вярвам.

Роланд : А иначе, де да знам.

Джейсън : Айде, айде. Само една.

Роланд : Госпожица Ларю (неговата учителка по френски).

Джейсън : Майтапиш се. Та тя е истинска кучка.

Роланд : Готино парче е.

Джейсън : Кучка е. Ти какво? Да не си изкукуригал?

Роланд : Първо ще я завържа. Ще метна въже през греда или нещо подобно, така че да увисне във въздуха. След това ще извадя ножа и ще й разрежа дрехите. Когато остане чисто гола, ще започна да режа от нея.

Джейсън : Перверзен тип. Казах „чукаш“, а не „измъчваш“.

Роланд : О, и до това ще стигна. Но искам първо малко да се позабавлявам.

Джейсън : Да се позабавляваш? Ти си извратен. Напълно извратен.

Онова, разбира се, бе само фантазия, реши Джейсън. Този тип е пълен шубелия. Никога не би опитал да направи нещо подобно ни с госпожица Ларю, ни с Дана, ни с никой. Само си приказва.

Дано да е така.

Отвори очи и погледна към Роланд.

— Почти стигнахме — обади се Роланд. — Гледах по пътя. Изненадан съм, че още не сме я срещнали. Може да се е прибрала, точно когато ние тръгвахме, и да сме се разминали.

Или пък е в ресторанта — вързана и провесена от някоя греда, гола и разрязана…

— Само да не й се е случило нещо — промърмори Джейсън.