Ричард Леймън - Плът

— Хайде, Роланд. Стига.

Той сграбчи предницата на пончото, придърпа я напред и заби ножа в корема й.

Роланд изтегли ножа. Отблъсна Дана назад като продължаваше да я държи за пончото. Тя седна на паважа. Не спря да стене и да се държи за корема.

Роланд седна върху ходилата й.

Удари я с юмрук по носа и тя политна назад. Главата й се блъсна в паважа. Не припадна, но не оказваше съпротива. Дъждът обливаше лицето й. Тя премигна и се опита да си поеме дъх.

Роланд седна върху нея, повдигна пончото и го проби с ножа като разряза гумираната материя чак до шията й.

— Мол… — опита се да каже тя.

Той разряза тениската й и я разтвори.

Дъждът отмиваше кръвта от корема й, но нова бликаше от раната. Гръдният й кош се движеше нагоре-надолу, докато се задъха. Роланд се загледа в гърдите й. След това остави ножа.

Наведе се напред и протегна ръце. Обви гърдите й. Бяха влажни и хлъзгави в мокрите му ръце.

Той целуна разреза на корема й.

Пи от бликащата кръв.

Дана изпищя и застина под него, когато той я захапа.

Тя остана жива дълго време. Така беше по-добре.

Сърцето й все още туптеше, когато Роланд го изтръгна от гръдната кухина.

Беше почти заситен, затова не яде много от него. Натъпка остатъка обратно в гръдния й кош и пропълзя до главата.

Скалпира я. Разби черепа й с автомобилната щанга и изгреба все още топлия й мозък.

Най-вкусното.

Роланд се върна в университетското градче малко след зазоряване. Остави колата на Дана на паркинга зад своето общежитие и бързо се вмъкна във фоайето. Втурна се нагоре по стълбите, после — по пустия коридор, и успя да се шмугне в стаята си, без да го види никой. Това беше добре, тъй като беше само по яке.

Пусна раничката на пода. Свали якето и го огледа за кръв. Много беше внимавал, защото знаеше, че ще се прибере с него, след като се отърве от останалите си дрехи.

Те останаха с тялото на Дана. Натика ги в калъфа на спалния чувал и ги скри в храстите на около петнадесет километра южно от ресторанта.

Якето — и отвътре, и отвън — изглеждаше безупречно. Пусна го върху раничката и започна да се оглежда. Дъждът го беше поизчистил. Като се изключи, че под ноктите му имаше набита съсирена кръв, други следи не бяха останали.

Роланд навлече хавлията. Взе каквото още му трябваше за душа, пусна ключа за стаята в джоба и забърза по коридора.

В банята нямаше никой. Провери и в тоалетните кабини. Увери се, че са празни и чак тогава стовари багажа си на пейката в съблекалнята. Пристъпи към мивките. Над тях имаше огледала. Свали хавлията и погледна през рамо. От външната страна на крака му имаше засъхнала кръв във формата на кръг, през който съществото си бе проправило път навътре в него. Оттам нагоре се проточваше синкава издатина, която минаваше през дясната буза на задника му към гръбнака, оттам — право нагоре към врата му. Черните му коси са достатъчни дълги да покрият врата му, когато е с дрехи, помисли си той.

Пристъпи по-близо. Потрепери, когато голият му задник се опря в ръба на студения емайл на мивката. Застана странично и отново изви глава. Близо до врата му имаше лека издутина. Тя продължаваше някъде до средата на гръбнака.

Роланд постави пръсти върху издутината. На пипане беше доста по-голяма, отколкото изглеждаше. Той я погали. Съществото се изви малко и той усети слаба тръпка на удоволствие — само бледо напомняне за насладата, която бе изпитал, когато го нахрани.

Притеснен, че някой може да влезе при душовете, Роланд наметна хавлията и се върна в съблекалнята. Остави хавлията върху пейката. Взе кърпата, сапуна, шампоана и четката за зъби и се върна при душовете.

Горещата струя галеше премръзналата кожа. Насапуниса се и се изтърка. Изми косата си. След като се изплакна, откри, че доста от съсирената кръв под ноктите бе изчезнала. Но не всичката. Използва четката за зъби, за да махне и последните остатъци.

Върна се в стаята. Застана пред вградената тоалетка и среса косите си напред. Винаги ги сресваше така, преди да ги раздели по средата. Този път направи път отляво. Заприлича на по-нормален човек. Това беше добре. Не искаше да привлича излишни погледи върху себе си като се прави на особняк. Искаше да се слее с останалите студенти. Поне докато намери микробус, с който да запраши по пътищата.

Не. Щеше да е прекалено прибързано.

Ще привлечеш повече внимание, ако изведнъж се промениш.

Прави всичко, както досега.