Ричард Леймън - Плът

Спря да си почине.

Тишината му подейства успокояващо.

Още съвсем малко и…

Роланд долови някакъв звук.

Беше от меко тупване, като че ли върху твърдия дъсчен под падна въже.

Беше дошло… Откъде?

Отдясно.

Светлината на фенерчето бе насочена към масата. Светлинният кръг потрепери.

Заслуша се. Чуваше дъжда и ударите на сърцето си, но нищо друго.

Какво можеше да причини такъв звук?

Змия? Змия, пълзяща по барплота?

Усети как цялата му кожа настръхва.

Как може тук да се вмъкне змия?

По дяволите — та мястото е празно от години. Нищо чудно змията да си живее тук.

Или Дана я е пуснала. В неин стил е. Просто я е купила от зоомагазин.

Кучка!

Дана е купила змията, за да го подплаши да излезе, а Роланд купи белезниците, за да е сигурен, че ще остане вътре.

Ако е купила животното, то е безобидно. Не продават отровни змии. Ами ако продават?

Роланд трябваше да го види — да види какво е и къде е.

Светлината сигурно ще го пропъди, помисли си той.

Започна да прехвърля лъча към другата страна. Възнамеряваше да огледа хубаво пода отдясно. Лъчът мина пред него и се плъзгаше надясно, когато Роланд осъзна, че е зърнал нещо между краката си. Моментално насочи лъча натам.

Роланд изтръпна. Главата му се удари в дървената стена под плота. Урина потече по бедрото му и напълни крачолите на джинсите, докато дърпаше краката си.

Странното същество се оказа доста бързо. Гърчеше се като червей и се насочваше към десния му крак.

Но не беше червей.

Не беше и змия.

Роланд вдигна десния си крак във въздуха, колкото можеше по-далеч от главата му. Стъпи встрани и го ритна с левия крак. С пета го уцели и то полетя назад. Веднага щом тупна на земята, отново се насочи към него.

Имаше слузеста жълтеникава кожа, набраздена с червени и сини кръвоносни съдове. Очите му имаха безжизнен, сив и флегматичен поглед. От главата му или от устата му, когато я разтегна и отвори широко, — заизлизаха всмукващи звуци.

Роланд вдигна и двата си крака, колкото можеше по-високо. Още уринираше. Струята, спирана от джинсите, се връщаше обратно и обливаше гениталиите и задника му. Ритна с десния си крак, но не улучи мекотелото и отново вдигна крайника си високо.

То не се опита да достигне вдигнатия края. Просто продължи напред и ухапа другия му крак, вдясно от слабините.

Гърлото на Роланд се сви и той се приготви да нададе вик от болка и ужас.

Но не усети болка.

Само горещо изтръпване и слаб натиск, които предизвикаха тръпка на удоволствие по цялото му тяло.

Той докосна мекотелото, но не се опита да го отскубне. Вместо това го галеше нежно. Долавяше топлината и силата му. То скоро изчезна в него. А на крачола на Роланд остави отвор колкото монета от двадесет и пет цента.

Също и в крака му.

Раната не притесняваше Роланд.

Той разкопча горното копче на джинсите, свали ципа и се изви на лявата си страна. Плъзна ръка към седалището на панталона. Не носеше слипове. Платът беше подгизнал и той го усещаше с опакото на ръката си. Кожата на задника му също беше мокра.

Съществото се промъкваше в него, точно под кожата му. С ръка, притисната към образуващата се издатина, Роланд усещаше как то се придвижва. Кожата му отново се връщаше на мястото си, след като мекотелото преминеше. Усети го да се насочва към гръбнака му. Изви ръка доколкото можа и го погали през кожата си. После то вече беше прекалено високо, за да може да го докосне.

Постави ръка на врата си точно навреме, за да усети как кожата под дланта му се надига. Малко след това съществото спря да се движи.

Тялото на Роланд силно се разтърси. Усети толкова огромна наслада, че му се искаше да се гърчи и стене от удоволствие.

Близо до вратата на бара на Уоли, Алисън остави на закачалката шлифера и шапката, от които капеше вода. За щастие тоалетните бяха отстрани. Там можеше да свали сервитьорската си униформа, без да се налага да мине през тълпата.

В една от кабинките тя съблече униформата. Свали и пликчетата и сутиена си. Наведе се и извади гащеризона от сакчето. Под него беше нощницата. Видът на синята материя накара всичко в нея — от главата до петите, — да я заболи, сякаш някой я стискаше и извиваше.

Копеле гадно! Копеле!

Забрави го. Нямаш нужда от него.

Тя стъпи в гащеризона, придърпа меката материя нагоре по краката си, мушна ръце в ръкавите и вдигна ципа. След това напъха сутиена, пликчетата и униформата в сакчето и напусна кабинката.