Ричард Леймън - Плът

— Може би наистина е по-добре да се прибираме — обади се и Алисън.

— За да сме квит — предложи Силия, — нека изчакаме горката Хелън да погледа влюбено сладкишите и да се натъпче с понички. А на теб предлагам да се пъхнеш в книжарницата.

Така ще е справедливо, нали?

— Но една от нас ще се стопи — обърна внимание Алисън.

— Добре съм — възрази Хелън, въпреки че очевидно не отговаряше на истината.

Силия се ухили.

— Помисли си само! Понички, пасти, шоколадови еклери…

— Бих изпила една кока-кола — призна Хелън.

Прекосиха централната част, гъмжаща от хора, и се отправиха към края на алеята при щандовете с храни и напитки.

— Привети — обади се някои зад тях.

И трите се извърнаха.

Алисън видя, че е онова странно хлапе. Макар да не знаеше името му и никога да не бе разговаряла с него, беше го виждала често из университетското градче. Нямаше начин да не го забележи човек със странните му дрехи и с тази разделена на път коса. В момента беше облечен с крещящо на цвят сако и тениска с нарисувана рана, от която се лееха кръв и вътрешности. Държеше пакет с покупка от спортния магазин.

— Ти си Силия Джеймърсън, нали? — попита той. — Гледах те в Стъклената менажерия. Страхотна беше.

— Благодаря — каза Силия.

— Вероятно не ме помниш? — продължи той.

— Ти си приятелят на Джейсън, нали?

Той се ухили и оголи криви зъби.

— Аз съм съквартирантът му, Роланд. Както и да е. Просто исках да знам как си. Да не си претърпяла катастрофа?

— Имах премеждие с велосипеда.

— Боже, съжалявам.

Погледът му се отмести към Алисън и се плъзна по тялото й преди отново да се обърне към Силия:

— Надявам се, че не е нещо сериозно.

— Ще се оправя, благодаря. Как е Джейсън?

— О, добре е. Опитва се да получи роля в пролетното представление. Знам, че се надява и ти да участваш.

— Нямам представа какво ще стане. Прослушванията са следващата седмица, а аз съм доста разнебитена.

— Да, лошо се е получило — той погледна към Алисън. Тя изпита желание да притвори якето си. — Е, аз да вървя. Надявам се скоро да се оправиш.

— Благодаря — рече Силия. — До скоро виждане.

Той си тръгна.

Алисън си даде сметка, че почти не бе дишала по време на разговора, сякаш се страхуваше, че може да прихване заразна болест от този тип.

— Каква напаст! — обади се Хелън.

— Кошмарна напаст — съгласи се и Алисън. — Искам да се мушна под душа.

— Тоя бая ни поогледа — отбеляза Хелън.

Алисън нямаше чувството, че е огледал Хелън, но си замълча.

Силия сви рамене.

— Все пак мило беше от негова страна да се поинтересува как съм.

— Ако си изиграеш правилно козовете, може да извадиш късмет и да те покани да излезете. А и да ти се отдаде възможност да покажеш новата си нощница.

— Не се заяждай.

Хелън ги поведе към щандовете с храни и напитки. Алисън продължаваше да се чувства неловко. Макар да не си приличаха особено, Роланд й напомняше по някакъв начин за Чаровния принц — онзи налудничав, мръсен мъж, когото бе видяла вчера следобед при Габи.

Спряха пред един щанд. Хелън поръча кока-кола и хотдог. Алисън и Силия си взеха само кока-кола. Намериха празна маса и седнаха.

Докато пробиваше пластмасовата капачка със сламката, Алисън се сети как Роланд я изпиваше с поглед.

— Какъв боклук! — промърмори тя.

— Има принос към определението — гаден, мазен и противен.

Силия се ухили.

— Да, но съквартирантът му не е за изхвърляне.

— Той ли игра Посетителя?

— Той.

— Ако е толкова симпатичен — попита Хелън, докато обилно цедеше горчица върху хотдога, — защо не е в списъка ти?

— За Бога, та той е първокурсник!

— Нима ще се оставиш подобна дреболия да те спре?

— Майтапиш се. Никога няма да си го простя, ако се разчуе, че излизам с първокурсник. А и освен това си има гадже.

— Значи, не това, че е първокурсник е от значение, а че друга се е впила в него?

— Я ме остави на мира. Ще я зареже като нищо, само ако го погледна.

Хелън отхапа от хотдога. Горчица се поля по брадичката й. Като я избърса с опакото на ръката си, полушепнешком попита Алисън:

— Не смяташ ли, че скромността краси човека?

— Но тя може и да е права — възпротиви се Алисън.

— Не че смятам да си губя времето с него — обади се Силия. — Както вече казах, той е първокурсник.

Хелън облиза горчицата от ръката си.

— Защо не опиташ да излезеш с него инкогнито? За случая ще си нахлузиш слънчеви очила.

— Трябва да има нещо сбъркано в него — прекъсна ги Алисън, — след като се е сдружил с такъв чешит.