Ричард Леймън - Плът

Можеше да го заведе вкъщи. Щеше да е топло и уютно и, докато Силия и Хелън се върнат, щяха да са само двамата.

Не беше чак толкова добра идея, помисли си тя. Сама си просеше неприятностите.

От друга страна щеше да е хубаво изпитание. Ако Евън устоеше на изкушението при такива обстоятелства…

Сега беше по-близо.

Вече не приличаше толкова много на Евън.

На ъгъла се обърна. Профилът му бе съвсем друг. Носът — прекалено дълъг. Брадичката — не толкова волева.

— Онзи тип прилича малко на Евън — обади се Силия.

Алисън сви рамене. Чувстваше се измамена и празна.

— Евън може да върви по дяволите — заяви тя.

Топлината на покритата търговска алея беше приятна.

Якето на Алисън беше леко. Не се налагаше да го сваля, но тя съжали Хелън. Горката, сигурно се е сварила в плътния шлифер.

Не я съжалявай, каза си Алисън. Можеше да се облече по-подходящо, ако не я мързеше толкова.

Трите вървяха вляво, малко встрани от струпаните хора. Докато Силия и Хелън зяпаха по витрините Алисън оглеждаше купувачите. Повечето бяха студенти. Един от тях можеше да е Евън.

Пред магазина „Съвременно облекло“ Силия спря и се загледа в манекена до входа.

— Искам да вляза — обяви тя и другите две я последваха.

Хелън свали огромната си шапка. Кръглото й лице бе потно и зачервено.

Разкопча най-горното копче на шлифера.

— Най-добре да спреш дотам — предупреди я Силия. — Ще пуснат алармата за бедствие.

— Я се разкарай — не се стърпя Хелън, но не посегна по-надолу.

Последваха Силия до дъното на магазина, където тя започна да оглежда изложените нощници.

— Не възнамеряваш да си купиш още една, нали? — простена Хелън.

— Така ли смяташ?

— Имаш най-малкото двадесет. А и с темпото, с което сменяш гаджетата си, никой няма шанс да види повече от една.

— Ревнуваш ли?

Хелън само поклати глава.

Силия внимателно оглеждаше колекцията. От време на време изваждаше някоя нощница, обръщаше я отсам-оттам и я връщаше обратно. Тъй като трябваше да се справя само с една ръка, скоро Алисън й се притече на помощ и оставяше отхвърлените нощници обратно на препълнените стойки. Най-накрая Силия като че ли намери нещо, което й хареса. Обърна се към Алисън:

— Как ти се струва?

Нощницата беше без гръб, много къса и от лъскава синя материя. Имаше тънки ширити, с които да се завърже на врата, и дълбоко деколте. Там, където трябваше да са гърдите, чашките бяха от син тюл.

— Не се изненадвам, че точно на такава ще се спреш — обади се Хелън.

— На мен ми харесва — бързо се намеси Алисън и се зачуди дали няма още една.

Ако Евън я видеше в нещо подобно…

Забрави го.

— Аз не бих я купила — обади се отново Хелън.

— Разбира се, че ти няма да я купиш.

С презрително извити устни Хелън посочи тюла.

— Не ти трябва такова нещо. Не говоря за скромност. Ти си далеч от нея.

— Тогава за какво говориш?

— За цвета. Гърдите ти ще изглеждат като болни. Само си представи какъв вид ще имаш със сини гърди и лилави зърна?

Силия вдигна въпросително вежди. Погледна към Алисън.

— Не се бях сетила за това — призна Алисън.

— Погледни дали няма такава в черно — предложи Хелън.

— Добра идея — усмихна се Силия. — Благодаря ти.

— Макар че, ако питате мен, е по-добре да вложите парите си в чипс.

Алисън задържа синята нощница, а Силия продължаваше да търси и намери същия модел в черно.

— Чудесно — възкликна Силия. — Възхитителна е.

Алисън намести закачалката на стойката, отново я свали и пак огледа дрехата. Синьото беше дълбоко, наситено и лъскаво. Опипа плата. Плъзгаше се и галеше ръката й. Зачуди се как ли щеше да се чувства облечена в нея. Никога не бе притежавала подобно нещо. Вдигна очи. Силия и Хелън я гледаха втренчено. Тя се изсмя.

— Сини цици — предупреди отново Хелън.

— Ще го преживея — успокои я Алисън.

Силия се ухили.

— Нещо мъничко, което да ти е под ръка в случай, че Евън се появи отново ли?

— Какво стана с клетвата ти за въздържание? — не се стърпя и Хелън.

— Това няма нищо общо — възрази Алисън.

— Нима?

Излизайки от магазина с покупките, Алисън предложи да носи пакета на Силия.

— Да, отърви я от товара. Такова нещо сигурно тежи цял тон.

— Може би и ти трябва да си купиш? — злорадо подметна Силия.

— Ще си вървим ли? — попита Хелън като се направи, че не е чула последното.

— Но ние едва пристигнахме.

Хелън стисна устни. Над горната устна се забелязваха капчици пот. Сигурно много страда — задушена от плътния шлифер, помисли си Алисън.