Ричард Леймън - Плът

Закуцука към дивана като леко залиташе. Очевидно бе не само пострадала, но и пийнала. Внимателно се настани до Алисън, опъна крака върху масичката и простена.

— Ти и глупавият ти велосипед — обади се Хелън. — Предупреждавах те, че ще пострадаш. Карала си велосипеда и те е блъснала кола. Кажи ми, ако бъркам.

— Защо не ми донесеш нещо за пиене?

— Не мислиш ли, че си пила достатъчно?

— Облекчава болката.

— Аз ще ти донеса нещо — предложи Алисън. — Какво искаш?

— Само не бира. Не бих могла дори да погледна още една бира. Уиски. Донеси направо бутилката, а?

Алисън бързо отиде до кухнята. Грабна шишето ирландско уиски от шкафа, взе чаша и се върна във всекидневната. Напълни чашата почти до половина и я подаде на пострадалото момиче.

— Ти си сладурче — похвали я Силия.

— Как стана? — попита Алисън, след като седна.

— Някакъв копелдак се опита да ме размаже. Бях на Латам роуд. Връщах се от Четирите кръстопътя. И този с микробуса връхлетя върху мен. Оня тип разполагаше с целия път, но насочи микробуса към мен. Възнамеряваше да ме удари. Някакъв луд, най-вероятно. Както и да е, побързах да се разкарам от пътя му, а колелото поднесе. От това са всичките поражения.

Тя леко се надигна, намръщи се и отпи. После отново се облегна. Положи чашата в скута.

— Възнамеряваше да те удари? — Хелън звучеше скептично.

— Можеш да се обзаложиш на каквото щеш.

— Но защо някой… — започна Алисън.

— Защото е извратен педераст, ето защо. Аз нищо не му правех. Не му показвах среден пръст. Нищо!

— Почти не мога да повярвам — отбеляза Хелън.

Силия я изгледа свирепо.

— Какъв ти е проблемът? Да не ти се е скапал вибраторът?

— Ако искаш да знаеш…

— Стига, Хелън — намеси се Алисън. — Престани. Тя е пострадала, не виждаш ли?

— По-скоро съм пулверизирана — обясни Силия и отново отпи.

— Има ли нещо счупено? — попита Алисън.

— Не и кокали. Но изкълчвания, натъртвания, охлузвания, контузии и общи шибани тежки телесни повреди от главата до петите. Прекарах в стаята за спешни случаи около два часа. Единственият светъл лъч беше докторът — истински красавец. Човек, който наистина си обича професията. Прегледа дори места, които не ме боляха.

— Всяко зло за добро — обади се Хелън.

— Така е. Вероятно ще ме потърси — тя вдигна чашата, задържа я пред очите си и се загледа в кехлибарената течност. — Искате ли да чуете още нещо хубаво? — от тона й ставаше ясно, че „хубавото“ не я радва особено. Хелън се намръщи. Силия продължаваше да съзерцава уискито. Челюстта й се движеше бавно наляво-надясно. Долната й устна докосваше ръба на зъбите. — Типът, дето ми налетя… Той пое към небитието.

— Какво? Искаш да кажеш… — Алисън не можеше да повярва.

— Сдаде, пукна, отлетя — отвърна Силия и изпи съдържанието на чашата на екс. — Дори не го познавам. А той защо се опита да ме убие? А? Не мога дори да си карам колелото, без някоя откачалка да се опита да ме довърши. Така му се пада. Защо го направи? И той не ме познава. Но поне си плати. Плати си скъпо и прескъпо. Де да можех да видя лицето му в момента, когато се е фраснал в стената. Бас държа, че е бил изненадан.

Тя се опита да се усмихне, но брадичката й затрепери и се разрида. Постави чашата в скута си. Тя се преобърна. Няколко капки намокриха шортите й. Стискайки здраво очи, тя облегна глава назад и се разхлипа.

Алисън погали Силия по бедрото.

— Всичко е наред. Всичко е наред — зауспокоява я тя.

— Господи! — прошепна Силия. — Оня тип направо се опече.

Звънът на будилника пробуди Джейк. Той изключи звука и се изправи на лакти. Десет часа. Значи бе спал седем часа. Защо тогава се чувства като излязъл от гроба?

Заради вчера.

Простенвайки, той преметна крака през ръба на леглото. Седна и разтърка лице.

Вчера. Обгорял мъж висеше върху предното стъкло на микробуса. Жена — парчета, от чийто мозък и череп, бяха полепнали по стената и барплота. Един мъж, който дъвчеше плътта й.

На Джейк му прилоша само като си припомни.

Когато в ума му бавно се завъртя образа на Смелцър, посягащ към пушката, прилошаването се превърна в страх. Парчето кожа бавно се полюляваше от стиснатите зъби на Смелцър. Капеше кръв, докато той се извръщаше за да вземе пушката. Джейк си помисли: „Той посяга!“ И също: „Това е краят!“ В следващия миг стреля — усети ритането на револвера, шумът от изстрелите кънтеше в ушите му, долавяше миризмата на лютивия дим и гледаше как Смелцър подскача всеки път, когато го пронизва куршум. Видя как един куршум влиза в гърлото му и той залитна назад като изпръска Джейк с кръв. Но кожата продължаваше да се вее в устата му. И накрая спазматично се гърчеше при падането си на пода, докато кръвта изтичаше от него.