Ричард Леймън - Плът

— Не стреляй.

Джейк го изгледа. Шегата на мъжа не му се бе сторила смешна още първия път, когато я пробута преди повече от година. С всяко повторение ставаше все по-малко забавна. Днес сутринта на Джейк му се прииска да отскубне тънките мустачки на Харолд.

— Занасям се — продължи невъзмутимо Харолд. — Хайде, Влизай. Жената приготвя Кими за големия ден.

Джейк влезе в облицованото с мрамор фоайе.

Харолд се отправи към всекидневната като вървеше настрани. Продължаваше да се усмихва, без да откъсва поглед от Джейк. Очевидно се страхуваше да му обърне гръб. Джейк никога не бе отправял остра дума по адрес на мъжа и определено никога не го бе заплашвал или нападал. Но Харолд знаеше какво е сторил. И очевидно съзнаваше какво заслужава.

Харолд обаче не допускаше че Джейк не винеше него за ситуацията. Може би щеше да е по-различно, ако бе съблазнил Барбара с красивата си външност или чар. Но Харолд бе мършав човек с оредяваща коса и гърбав нос. Бе привлекателен колкото полска мишка. Беше мижитурка. Мижитурка, която изкарва доста пари като кърпи зъби. Барбара, а не Харолд, бе истинската съблазнителка.

Тя не бе изоставила Джейк заради мъж. Беше го зарязала заради приличен банков влог и мечтаните пластмасови кредитни карти. Харолд бе като излишен багаж, пристигнал заедно с хубавите вещи.

Ако не беше Харолд, щеше да е друг като него.

Барбара бе тази, която заслужаваше…

— Да ти донеса ли кафе? Кекс? — предложи Харолд.

— Не, благодаря.

Харолд седна в люлеещ се стол, но не се облегна. Седеше на ръба с ръце на коленете, сякаш готов всеки момент да скочи и да побегне.

— И така… — започна той и млъкна.

Джейк седна на дивана.

— И така, как вървят нещата при блюстителите на реда? Хващате ли престъпниците?

— Опитваме се.

Харолд очевидно не бе чул за случилото се снощи. Това зарадва Джейк.

Харолд кимна, сякаш обмисляше отговора. Взря се в пода. Мълчанието очевидно го изнервяше. Страхуваше се, че Джейк може да повдигне някоя неприятна тема, като например прелюбодеянието. Май намисли нещо. Веждите му се вдигнаха, когато погледна към Джейк.

— Какво ти е мнението за ограничаването на собствениците на оръжия?

— Против съм.

— Човек би си помислил, че с твоя занаят, като виждаш трагедиите, предизвикани от безразборното притежаване на оръжие…

— Миналия месец имахме случай, когато седемдесет и две годишна вдовица се събудила и открила непознат в спалнята си. В едната ръка държал нож, а с другата онанирал. Стреляла в него четири пъти с пистолета, който държала под възглавницата си. Ако питаш мен — радвам се, че е разполагала с оръжие.

— Но статистиката сочи…

— Не се хаби, Харолд. Ако искаш лошите да спечелят — това е твой проблем.

Харолд си позволи снизходителна усмивка. Поклащайки глава, се изправи.

— Ще отида да видя какво задържа дамите — подметна той и заднешком напусна хола.

Едва бе излязъл и се появи Барбара.

На Джейк му призля. Винаги му призляваше, когато я видеше. Но днес сутринта бе по-лошо от обикновено. Заради начина, по който беше облечена.

— Кими е почти готова — осведоми го тя.

— Добре — промърмори той, без да откъсва поглед от нея.

Мъчеше се да разбере какво е намислила.

Беше облечена в синьо копринено кимоно. Дълбокото разтворено V-образно деколте разкриваше голата кожа чак до кръста, където бе привързано с широк шал. Лъскавата материя трептеше от движението на гърдите й. Извърна се и пресече хола. Кимоното беше изключително късо. Отиде до завесите и се надигна, за да ги разтвори. От движението дрехата се надигна доста над бледите извивки на дупето й. Завесите се дръпнаха. Тя отпусна ръце и дрехата падна надолу.

— Много съблазнително — отбеляза Джейк.

Извръщайки се бързо, тя се вторачи в него.

Джейк се усмихна. Усещаше устата си скована. Гърдите го боляха.

— Проблеми ли имаш?

Усмивката му изчезна.

— Много те бива.

— Представа нямаш колко си прав.

— Какво целиш?

— Нищо не целя, скъпи. Да разбирам ли, че не одобряваш облеклото ми. Харолд ми го купи за рождения ден малко предварително. Не е ли божествено? А и създава великолепно усещане — вторачена в Джейк, тя се усмихна лениво и притвори очи. Ръцете й загалиха тялото й през плата. С малки кръгови движения тя заобиколи гърдите си. — Великолепно е! — прошепна тя.

— Ако можеше Харолд да те види сега.

— И какво щеше да стане? — тя леко се изви, но продължаваше да гали гърдите си.