Ричард Леймън - Плът

— Тогава няма да възразиш, ако… се въздържим за известно време.

— Не искаш да се любим тази вечер — повтори той тихичко, сякаш се опитваше да си обясни какво става.

— Не, че не искам.

— Но?

— Но няма да го направя.

— Не те изпратих до работата и сега ще ме накажеш като не ми дадеш, така ли?

— Не затова.

— А защо? Поне така излиза.

— „Няма да ти дам“, щом така предпочиташ да го наричаш, защото искам да разбера какво друго има между нас, когато… сексът отсъства. Искам да кажа… — гърлото й се стегна. — Ще ме изоставиш ли или какво?

— Алисън!

— Ще го направиш ли?

Евън изглеждаше объркан и оскърбен. Вдигна ръка и нежно я погали по косата.

— Знаеш, че няма да го направя.

— Ех, де да знаех наистина.

— Обичам те.

— Дори без секс?

— Разбира се. Хайде, нека отидем до апартамента и ще видиш какъв образец на въздържание мога да бъда.

Той я хвана за ръка.

— Не, не в твоя апартамент. И двамата знаем какво ще се случи.

— Просто ще поседим и ще поговорим. Честна дума — той се усмихна. — Освен, разбира се, ако не промениш решението си и…

— Аз се прибирам у дома — твърдо отсече Алисън. — Ще дойдеш ли с мен?

— Но ти живееш със съквартирантки.

Протегна ръка за сакчето си.

— Добре де, идвам. Не мога да те оставя да вървиш сама по улицата и то с всичките тези бакшиши.

Върнаха се на ъгъла и пресякоха Съмър стрийт.

— И още нещо — обади се Алисън.

— Искаш да кажеш, че това не е всичко?

— Не говоря само за тази вечер.

— Това въздържание ли?

— Само една вечер нищо не означава.

— Хей, за мен означава много.

— Очевидно.

— Хайде, не се впрягай. Шегувам се.

Известно време вървяха мълчаливо. Накрая Евън попита:

— Колко време си намислила да продължи това?

— Не знам.

— Седмица, месец, шестдесет години?

— Зависи как ще потръгнат нещата.

— Какво точно целиш с тази маневра?

— Мисля, че вече обясних.

— Искаш да видиш каква ще е нашата връзка без секс?

— Нещо такова.

Евън поклати глава.

— Не можем ли да го подложим на гласуване?

Насърчена от сговорчивия му тон, Алисън заяви:

— Няма да е чак толкова непоносимо. Все пак ще се виждаме, нали? Ти каза…

— Ще продължаваме да се виждаме.

— Ще открием какви други неща може да правим, когато сме заедно.

— Пак ли методът с идиотската кутия.

— Какво искаш да кажеш?

— По едно време, докато бях в гимназията, нашите ги осени идеята, че прекарвам прекалено много време пред идиотската кутия — телевизора. Заявиха, че в живота има и други неща, освен гледането на телевизия. Затова ми забраниха да гледам. Целяха да разширят мирогледа ми и да ме откъснат от апарата.

— И ти направи ли го?

— Донякъде. Прочетох доста книги. Играех карти, редях пасианси. Прекарвах повече време над учебниците. Бележките ми станаха по-добри. Какво ли не правех.

Алисън се усмихна.

— Можем да си четем един на друг, да играем карти, да учим…

— На стриптийз покер ли? — пошегува се той и стисна ръката й преди да продължи. — Но се получи и един страничен ефект, за който още не съм споменал. Пристрастих се към телевизията дотолкова, че винаги когато можех, се измъквах от къщи и ходех при приятели, за да гледам необезпокояван. А понякога се промъквах в хола, след като нашите заспиваха. Включвах телевизора и сядах на сантиметри от екрана. Звукът бе така намален, че едва се чуваше от тихото бръмчене, което съпътства работещ телевизор. Беше доста необичайно всъщност. Бях като умиращ от глад човек на пиршество.

— Откраднатите плодове.

— Точно така.

— И мислиш, че лишаването от секс ще доведе до същите последици?

— Неизбежно.

— Какво възнамеряваш да направиш по въпроса?

— Не ми оставяш голям избор. Вероятно ще трябва да се задоволявам, гледайки снимките ти в годишните албуми на университета.

— Евън!

Смеейки се, тя отскубна ръка и го сръга с лакът в ребрата.

Той залитна и слезе от тротоара.

— Имаш ли по-добра идея?

— Какво ще кажеш за студени душове?

— Ненавиждам студените душове — той отново взе ръката й. — Нали не възразяваш да се държим за ръце?

— Не бъди глупав.

— Ами целуването разрешено ли е?

— Ще видим.

— Ох, каква цена плащаме заради тактическите си грешки.

В южния край на университетското градче изчакаха приближаването на някаква кола по Спринг стрийт. След като тя зави по Сентрал авеню, пресякоха. Минаха край лавката за бира, където Алисън бе срещнала Евън.

Спомни си дъждовната вечер. Стоеше пред барплота и чакаше поръчката си, а някой зад нея каза: „Ходи красива като нощта.“