Ричард Леймън - Плът

Тя гледаше Джейк недоумяващо.

Но той очевидно говореше сериозно.

— Господи Боже! — прошепна тя.

— „Нашествието на телограбителите“ — подсети я Джейк. — Но този път — на живо. Това змиеподобно същество беше в гърба на типа, който се опита да прегази Силия. Намъкна се в Роналд Смелцър в ресторанта „Оукуд“ в четвъртък вечер и го накара да се нахвърли върху съпругата си. А сега съм почти сигурен, че е в Роланд. То е нещо като паразит, който установява контрол над хората и ги превръща в убийци. Логично е да се опита да се намърда в мен, когато хвана Роланд. Нямам никакво намерение това да се случи, но все пак… Направи и на двама ни услуга и ме размаже, ако се върна с него. И се опитай и него да очистиш. Или поне не позволявай да се доближи до теб.

Алисън бе втрещена.

Джейк се изправи.

— Добре ли си?

Тя се взираше в него.

Той пристъпи към нея. Сложи ръце на раменете й.

— Съжалявам, че се наложи да ти разкажа всичко.

Голямата пушка тежеше в ръцете й.

Той я взе от нея, прихвана я нежно за лакътя и я отведе по коридора до хола. Насочи я към дивана. Тя се отпусна на него. Той постави пушката до нея, отиде някъде и се върна.

— Това може да ти помогне — каза той и постави халба бира с много бяла пяна в ръцете й.

Отвори пакетче картофен чипс и го постави на дивана, така че то бе до бедрото й. Тя усети приятния аромат от бирата и чипса. По уханието разбра, че чипсът е с вкус на лук и сметана.

Любимите на Хелън.

Тя погледна към Джейк.

Той успя да се усмихне, но очите му бяха тъжни.

— Всичко ще е наред — увери я той. След това приклекна пред нея. — Алисън?

— Да?

— Изглеждаш доста стресната.

— Ще се оправя — тя чу собствения си глас. — След малко.

— Но както ти казах, това е тайна. Нали? Поне до вторник. След това ще информираме обществеността.

— Никой няма да повярва.

— Ти повярва.

— Ще ми се да не го бях сторила.

Джейк сложи ръка на коляното й.

— Наспи се добре.

Тя сложи ръка върху неговата.

— Пази се! Върни се жив и здрав!

Коридорът на втория етаж на общежитието беше пуст. Само някои от флуоресцентните лампи на тавана светеха през нощта и изцеждаха хладно самотно осветление, което увеличаваше безпокойството на Джейк. Светлина се прокрадваше под някои от вратите. От една от стаите Джейк чу музика и шум от течащ душ в банята.

Спря пред вратата на Роланд. Под вратата не се открояваше светлина. Извади портфейла си, отвори отделението за банкноти и извади плоско найлоново калъфче. Измъкна тънка плексигласова карта и малко лостче. Пъхна картата между ключалката и вратата и напъна с лостчето.

Оръдията на труда на крадците бяха подарък от Чък, който му бе преподал начални уроци срещу шест бири.

Джейк никога не бе възнамерявал да ги използва за незаконни нахълтвания. Независимо от това бе носил картата със себе си през последните две години — предимно за да зарадва Чък. Пък и все се уверяваше, че могат да послужат в случай, че забрави ключовете от дома си. Напоследък няколко пъти бе отварял къщата си по този начин, защото на Кими страшно й харесваше.

Тренировките си казаха думата. След по-малко от минута ключалката на стаята на Роланд щракна и Джейк открехна вратата сантиметър-два.

Прибра инструментите.

Не очакваше Роланд да е в стаята. Не бе забелязал никакъв жълт фолксваген отвън, а и Роланд е знаел, че Алисън ще издаде адреса му. Но той бе ранен. Може да се опита да се скрие къде ли не — дори в стаята си.

Джейк измъкна револвера, притисна гърба си към стената за прикритие и отвори вратата със замах. Тя се удари във вътрешната стена. Заслуша се, но нищо не чу.

Пресегна се и затърси ключа за осветлението.

Светлина огря коридора.

Той се втурна в стаята.

Беше празна.

Подът бе застлан с линолеум и килимче в средата. Джейк не видя кръв по пода или килима.

По протежение на стените имаше две легла: едното оправено, другото — не. Пред всяко имаше бюро и стол. До средата на отсрещната стена висяха лавици с книги, а оттам нагоре имаше прозорци, които стигаха до тавана.

Джейк затвори вратата.

Стоеше между две дървени плоскости, които изглеждаха като страничните стени на малки гардероби.

Ако Роланд бе в стаята, то той се криеше. Или под леглото, или в някой от гардеробите.

С гръб към стената, Джейк приклекна. И под двете легла имаше куфари. Значи оставаха гардеробите.

Джейк се надигна. Втурна се напред и се въртеше така, че дулото на револвера сочеше ту единия, ту другия гардероб. Плъзгащите врати и на двата бяха разтворени. Така половината от двата гардероба оставаше скрита.